Депутатът от управляващото мнозинство Тома Биков в характерния си стил едва ли не обяви за успех на ГЕРБ "Суджукгейт", защото партията се е справила експресно с него в рамките на ден. И той, както Цветанов, подчерта, че всеки прави грешки, важно е как партията излиза от ситуацията. А тя го е направила експресно и с гросмайсторска прецизност. За разлика от БСП, които се ослушвали за техния депутат Манол Генов, чийто имунитет бе поискан заради ромските гласове в Асеновград.
Биков може да го каже. Колко други неща каза през последните няколко години, които си стоят кротко в архивите на новинарските сайтове. По едно време декларираше, че ще даде мило и драго, та Борисов да не повтори мандата си. После му стана нещо и помогна на Бойко да го потрети. Подобно на Антон Тодоров - Катарзиса, който се чуди къде да скрие останалите екземпляри от книгата си "Шайка", посветена на днешните му началници.
Други пък налагат гледната точка, колко хубаво било, че се занимаваме с дребнотемия и битови скандали, като суджуците за Бойко и другите гейтове от този сезон. Защото, видите ли, това означавало, че нямаме по-крупни проблеми. Страхотно. Оставаше и да е истина и да стартираме всенародни тържества послучай завършилия Преход.
Всички, които се упражняват по темата много добре знаят, че суджуците ни ги подхвърлят именно, за да отвличат мислите ни от важните неща. От истински значимите проблеми, които ни пречат да отлепим от последното място в ЕС. Често това не са просто проблеми, а откровени свинщини. Но акцентира ли се два дни върху истински проблем, по невидим сигнал цехът за суджуци отваря и медиите изсипват самосвала върху зрители, слушатели и читатели, оставяйки ги без дъх от ароматните колбаси.
Нещо като трудовата терапия в психиатричните клиники. Болните трябва да са ангажирани непрекъснато с някаква дейност, за да не остават насаме с фобиите си и да изпадат в кризи. И народът, забравил за миг тегобите и окаяния си жизнен стандарт, започва да се забавлява, съчинявайки вицове за салами.
Подобен творчески импулс навремето раждаше вицовете за Тодор Живков. Които не променяха нищо, но си изпълняваха ролята на отдушник. Затова и Тато им се смееше. Защото знаеше, че те работят за него. Така и днес. Като не може да промени нищо, народът търси утеха в творчеството и словесните импровизации. За седмица попаднах на поне 50 вица за суджуци. И със сигурност Борисов е доволен. Цацаров го злепостави с деликатесите, но му свърши голяма услуга. Спряха да го питат за обществените и политически язви. Вместо това - салама, та салама. И Бойко излезе победител и от тази ситуация. Заяви, че лично те, ГЕРБ, заедно с ДАНС, са предали на прокуратурата пакостите на Живко Мартинов. Точка.
А ние? Ще живеем ли някога в нормална държава или ще продължим живуркането, докато съчиняваме вицове за подхвърлени суджуци...