В разгара на отпускарския сезон тези събития дойдоха като гръм от ясно небе. Тълпи гневни хора крещят, хвърлят бутилки, налитат на бой. Чупят се стъкла, лее се кръв. Блокирани пътища, сблъсъци с полицията... Вестници съобщават за „бунт“. Телевизиите, естествено, се включват пряко – просълзени баби се вайкат, че вече няма да могат да копаят и сеят градините си, край на краставиците и доматите. Намръщени мъже обясняват, че се забранява земеделието в Добруджа. Заедно с риболова в Черно море.
Организирана паника
Следват безброй интервюта, разправии по студиата и умиротворителни срещи, предвождани лично от министър-председателя. За да се разбере накрая, че не става дума за цяла Добруджа, а за някакви си 7-8 хиляди декара, които и без това не стават за земеделие. И не за риби, а за миди - за да не се „разорава“ дъното, което и без това е забранено. Въобще, министерството искало да каже едно, но се пообъркало, избързало с „информацията“ и излязло друго.
Излиза, че едва ли не цялата шумотевица е плод само на някакво недоразумение заради чиновническо безхаберие. Но не е. Всъщност, първоначалната (дез)информация е последвана от няколкодневно добре пресметнато мълчание на институциите, което е запълнено от планомерно разпространявани слухове, за да доведе до спонтанно недоволство. Което пък се овладява и канализира в нужната посока от появили се, сякаш от нищото, агитки с очевидно подставени предводители и говорители. Накрая пък за десерт с някои съображения за „птичките и хората“ се включва и главният прокурор.
Това е стандартната, непрекъснато прилагана с успех в България схема за организиране на паника и напрежение. Целта е проста – зад завесата на „справедливото народно недоволство“ да се прикрият истинските действащи лица и изпълнители, чиито интереси, всъщност, са застрашени. В случая тези интереси нямат нищо общо с краставиците и доматите и са много по-големи от тях.
Операция по замазването
А проблем наистина има. Мина година и половина, откакто България е осъдена за това, че драстично е нарушила европейското (и своето) екологично законодателство, като е позволила изграждането на ветрогенератори и голф игрище в определени от самата нея защитени зони. Но все още не е направила абсолютно нищо, за да спази решението на съда. Също както и през предишните 10 години не направи абсолютно нищо (а имаше много какво да се направи), за да бъде избегната осъдителната присъда. Затова сега се бърза „на пожар“, за да се измислят някакви „мерки“, които да бъдат възприети като гаранция, че нанесените на природата щети ще бъдат възстановени, и че в бъдеще такива безобразия няма да се повтарят. Само че, заедно с това, „мерките“ трябва да са такива, че:
- да гарантират забрава за съществуването и дълъг живот за перките и голф игрището;
- да осигурят време и начин за пробутване на инвестиционните намерения на други „наши“ хора, изкупили някакси земи и сменили предназначението им; или поне да компенсират разходите им;
- евентуалните щети да бъдат преразпределени и прехвърлени на чужда сметка;
- вината и отговорността да бъде прехвърлена другиму, например на зелените рекетьори- "предатели на народа", на НПО-та въобще, на учените от БАН, на евробюрократите...)
Всъщност, колкото и да изглежда сложен и заплетен, случаят „Калиакра“ е просто поредният пример за стандартната, прилагана непрекъснато в България схема за разграбване на публични ресурси (в случая – природни), извършвано в нарушение на закона и в съучастие с държавата. Това е дългосрочен проект, който се изпълнява отдавна. Сега сме свидетели на поредното му развитие - операция за замитане на следите и прокарване на частни интереси, прикрити благовидно и патриотично като „защита на интересите на народа“ и „спасяване поминъка на хората“.
Необходими условия за успех
Както показва практиката, тези операции обикновено успяват. Рано или късно най-вероятно ще успее и тази, защото всички необходими условия и предпоставки за това са налице. Като оставим настрана винаги и навсякъде съществуващите алчност, лакомия и стремеж за забогатяване на всяка цена, тези предпоставки и условия изглеждат така: достатъчна маса от хора, които, заради безпросветност, необразованост, неинформираност (и незнание откъде и как да се информират), се водят по страхове и слухове и са готови да се хванат дори и на най-абсурдни манипулации - например да повярват, че е възможно някой някакси да забрани цялото земеделие в Добруджа. Хора, които не вярват на държавата (не без основание, понеже често са били лъгани и са се лъгали), но още по-малко вярват на независими от нея авторитети, на просветените, образованите и експертите. Тези хора са едновременно жертви на схемата и необходима за съществуването ѝ среда, която непрекъснато и усилено трябва да се „култивира“.
„Медии“, които са се посветили на това „култивиране“, и съзнателно прокарват нужните манипулативни тези, като лъжат, раздухват страховете и слуховете, сочат враговете и прикриват истинските виновници и техните интереси. И просто медии, които неволно подпомагат схемата поради безкритичност, липса на експертен и финансов капацитет, повърхностност и гонене на рейтинг.
Институции, които поради некадърност, мързел, страх от висшестоящите, зависимост или корумпираност си затварят очите за схемата. Или, превзети от частни интереси, се превръщат в нейни изпълнители, като изцяло изоставят мисията, заради която са били създадени.
Политици, които са готови да загърбят обществения интерес и закона, за да се облагодетелстват от схемата. Или политици, които на практика се превръщат в нейни съучастници поради неспособност, мързел, нежелание или страх да ѝ се противопоставят.
За "яйцата на грабливите птици"
Накрая два примера от практиката на държавните институции, които могат да илюстрират темата.
Преди няколко години двама никому неизвестни братя земеделци от Добруджа бетонираха малко парче земя в Яйлата, възстановявайки стара рибарска хижа, след като неизвестно как, в нарушение на закона, институциите им бяха издали право на собственост и право на строеж в защитената територия. Тогава други институции проявиха забележителна твърдост и последователност в защита на закона и на природата. Напълно заслужено хижата бе срутена и теренът бе рекултивиран, така че от това безобразие сега няма никаква следа. Спрямо сходно нарушение, само че в несравнимо по-голям мащаб, каквото представлява споменатото голф игрище, съвсем наблизо до някогашната рибарска хижа вече близо десет години държавата не прави нищо.
В около шест от тези години (от 2009-та, когато игрището е все още изграждащ се проект) начело на правителството е днешният премиер.
„Аз съм бил кмет, знам какво иска населението, и затова сме и тука, защото яйцата на грабливите птици се люпят тука... За две години предишното правителство сме платили към 6 милиарда и 700 милиона живи пари (заради яйцата – бел. авт.) и сега, да се излюпят, още да наливаме. Затова се вдигнахме на пожар веднага да дойдем и да решим как тези яйца да ги хвърлим в морето, да ги изядат рибите по възможност“, казва премиерът в разгара на протестите по темата „Калиакра“ на среща с местните кметове във Варна.
”Изграждането на голф комплекса е една много добра инвестиция, с грижа към природата, на уникално и красиво място“, казва обаче пак той през 2011-та, режейки лентата на новопостроения обект – близо 2 години, след като бе станал премиер, и около 3 години след началото на съдебната процедура срещу България, започнала и завършила вкл. заради голф комплекса. Че дори за улеснение на голфърите обещава летище в Балчик и четирилентов път до Румъния. (Впрочем, по-рано същият реже лентата и на един от въпросните ветропаркове. А и останалите обекти-нарушители са довършени и пуснати по негово време.)
Това е по въпроса за мътенето и люпенето на „яйцата на грабливите птици“. Такива като „Белене“, КТБ, ски-зоната над Банско, заменките на гори и ниви и случаят „Калиакра“.