Лавината НАТУРА 2000 може да помете управляващите

Кризата с Калиакра е върхът на айсберга в акция за дестабилизация на правителството, режисирана от Зелените, "Да, България", Нова Република и коалиция „За да остане природа в България" на Тома Белев. Това се казва в анализ, публикуван в "Стандарт".

По средата на срещата между правителството и протестиращите срещу заграбването на земите под предлог „НАТУРА" от Каварна, Шабла и Балчин, един местен човек се обърна към министър-председателя с думите: „г-н Борисов, Вие спечелихте Македония, но загубихте Добруджа".

Надали има по-явно доказателство от тези думи за истината, че проблемът с НАТУРА 2000 е акция за дестабилизация на правителството, режисирана от Зелените, "Да, България" на Христо Иванов, Нова Република на Радан Кънев и коалиция „За да остане природа в България" на Тома Белев. Именно нездравата амбиция на последния е коренът на днешната политико-природо-икономико-социална катастрофа, впил се в българската земя още преди 10 години.

Когато лавината беше снежна топка

Скандалът в Калиакра с НАТУРА 2000 е класически пример за ефекта на снежната топка – процес, който започва от малко и видимо незначително събитие, но с течение на времето придобива все по-значим мащаб и съответно критичен риск. Вече няма съмнение, че НАТУРА 2000 ескалира до размерите на свлачище, единственият въпрос към момента е какви ще са щетите за управляващото мнозинство, когато проблемът се разрасне до мащаба на лавина.

Днешните проблеми с НАТУРА 2000 могат да бъдат проследени назад във времето до правителството на Тройната коалиция и предприсъединителния период на България към Европейския съюз. Един от елементите на членството ни е мрежата от защитени зони НАТУРА 2000, като българското правителство трябва да ги подаде на Брюксел преди да бъдем приети официално. Тогавашното управление на страната по незнайни причини възлага цялата задача на две неправителствени организации, които към тогавашния момент имат относително скромна история и резултати, но солидни политически контакти – Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците.

Поради липса на капацитет, а вероятно и желание, двете организации не провеждат теренни проучвания, а започват ограждане на огромни територии върху картата буквално „на око". Срамният процес тече в една от канцелариите на Министерство на околната среда и водите, която е предоставена нерегламентирано на Зелени Балкани и БДЗП. В крайна сметка, над 1/3 от България е обявена за част от НАТУРА, което е повече от два пъти над средното за Европейския съюз.

Снежната топка започва да се търкаля...

МОСВ приема безкритично работата на двете НПО-та и я входира в Брюксел, откъде също я приемат безкритично. Министърът на околната среда Нено Димов вече намекна, че във ведомството няма никаква детайлна документация, която да удостовери на базата на какви данни и проучвания са начертани защитените зони в България. Прокуратурата също започна проверка, след като установи, че има разлика между обявените със заповед граници и установените в процедурата. Допълнителните картирания пък продължават да произвеждат резултати, повдигащи сериозни съмнения дали зад създаването на НАТУРА 2000 в България има изобщо някакви данни или всичко е рисувано на коляно – редица проучени видове, които уж трябва да защитаваме, така и не могат да бъдат открити на терен към днешна дата. Тоест, България преди 10 години вероятно е подала към Брюксел местообитания на биологични видове, които изобщо не са съществували и не съществуват в нашата страна (например, степен и шарен пор; по информация на „Стандарт", в един от първоначалните формуляри дори е бил разписан тюлен монах в хабитат около нос Емине).

Собствениците на земи и кметовете започват да разбират що за проблеми се задават още през 2007-2008, като се появяват спорадични малки протести и участия в медии с подчертано критично отношение. Управляващият проекта на Зелени Балкани Симеон Марин успокоява напрежението с думите:

"В природозащитата не е прието просташкото, насилствено налагане на ограничения. Има такъв принцип - да не се прилага забрана, ако тя не се възприема от собственика [...] Този подход на съгласуване със собствениците е гарантиран и от закона. [...] Например ще има разговори, преговори, убеждаване да спазват необходимите режими [...] Аз много се съмнявам, че ще има нужда от забрана, която да се налага на собственика насилствено. Подобни забрани могат да предизвикат по-големи щети."

Тези твърдения и обхваналата българското общество еуфория по влизането ни в Европейския съюз тушират напрежението и го отлагат напред във времето.

Снежната топка вече е свлачище...

След приемането на описаните зони по НАТУРА 2000, България трябва да започне процесите по детайлно картиране и изработване на плановете за управление. Имено там ще бъдат разписани в подробности различните норми и режими, с които собствениците на защитени зони ще трябва да се съобразяват. Българското правителство се забавя критично с плановете, тъй като започва да осъзнава що за автогол си е вкарало с безкритичното приемане на работата на двете зелени неправителствени организации. Политиците постепенно разбират, че ще трябва да „сложат чертата" върху 35% от територията на страната, създавайки неуправляемо обществено и икономическо недоволство.

Забавянето на плановете за управление и тежките забрани създава междувременно други проблеми – без да знаят, че са в НАТУРА или пък неосъзнавайки що за процеси предстоят, собственици на земи и кметове продължават нормалните си икономически дейности – орат, сеят, строят, сменят предназначения, т.н. Брюксел в даден момент решава, че забавянето ни е преминало всякаква граница и по сигнал на Зелените (парадокс) започва дело срещу България за защитените зони в Калиакра, Шабла и Балчик.

Европейската Комисия вижда единствено това, което България е подала – там сме писали, че имало някакви понто-сарматски степи, дето ги няма никъде в света. Както вече стана ясно, зелените НПО-та не са стъпвали на терен и не знаят, че са нанесли степни територии върху гробища, летища, кметства, овощни градини и какво ли още не. Брюксел вижда тези абсурди, но не е тяхна работа да ни коригират кашите – те искат да спазваме това, което сами сме си определили.

И снежната топка вече се превръща в свлачище...

А предстои да падне лавина

За щастие, трите общини Шабла, Балчик и Каварна са относително малки и неособено богати. По един или друг начин, сегашното правителство ще успее да обезщети хората за земите им, включени на хартия в терените с най-строги забрани – понто-сарматските степи. Засилването на вече съществуващи забрани и ограничения ще утвърди вече започналите процеси по обезлюдяване на крайбрежните общини в региона. Например, населението в най-тежко засегнатата от еко-регулации община Шабла е намаляло почти три пъти за 28 години.

Потушаването на регионалната криза в трите морски общини, обаче, ще осигури единствено няколкомесечно затишие пред буря. Под заплаха от европейски санкции, кабинетът вече няма изход, освен да премине към изработването на плановете за управление на зоните по НАТУРА и съответно налагане на тежките забрани и ограничения.

Тук правителството стои пред вероятно съдбоносен избор – на кого да възложи изработването на плановете за управление на зоните по НАТУРА 2000.

Кампанията „загаси пожара" преминава през това кабинетът открито да признае пред Брюксел грешките по подаването на защитените зони от Тройната коалиция през 2007-2008 г., като възложи плановете за управление на мрежата НАТУРА в България на доказани международни еко-инженерни дружества и научни институти. Като стъпка от процеса е възможно да се заложи разширяване на детайлното картиране и преразглеждане на хабитатите, които са подадени на Европейската комисия въз основа на липсващи или фалшиви данни. Не трябва да се забравя, че опазването на природата също страда от бутафорното разчертаване на защитените зони – ако, примерно, сме писали, че във Видин опазваме тюлени (каквито там няма), а в същото време местните патици са в опасност, то в крайна сметка ще създадем повече вреди, отколкото ползи за природата. Поемането по този път ще намали напрежението и ще даде поне светлина в края на тунела на хората в България, които живеят или чиито поминък зависи от управлението на тези 35% от българските територии в НАТУРА.

Ако, обаче, плановете за управление на НАТУРА бъдат харизани отново на псевдо-екологични неправителствени организации, то резултатът ще бъде катастрофален. Забраните ще бъдат тежки, без научна обосновка, без да се съгласуват с местните хора и с единствена цел да оправдаят вълна от нови проекти с многомилионно финансиране за самите НПО-та – например, заложили са наблюдателен център за степите с 15 млн. бюджет в Калиакра и проект за броене на делфини със самолети с „празен чек". Със сигурност, това ще завърши с масови протести на местните общности в цяла България, политически хаос и вероятно необратим колапс в доверието към ГЕРБ и Обединени Патриоти.