НДК е прокълнато място. И не прощава.
От коментар на политолога Евгений Дайнов за OFFNews, споделен от "Капитал".
Оня ден отивам на Панаира на книгата в НДК. Почвам от четвъртия етаж с идеята да се придвижвам надолу: така в момента, в който ми писне, ще съм долу пред изхода, а не горе под покрива.
Покривът обаче – добре де, таванът – в този случай си имаше други планове за мен. В края на редицата сергии на четвъртия етаж внезапно от тавана руква малко водопадче. Многократните опити на организаторите и на пострадавшите да намерят някой служител на НДК не доведоха до нищо. Беше събота – почивен ден за всички служители и особено на НДК.
Докато премятах кашони с книги, размишлявах. За председателството, разбира се. В което основната цел на нашите управници е "да не се изложим пред чужденците". Само че те го разбират в смисъл да няма кой да протестира срещу извращенията им. А то се случва в буквалния - таванът на НДК тече. Тече и ще продължи да тече, защото няма как да стане инак.
Ако единствената ти цел е да не се изложиш пред чужденците – ще се изложиш. Неминуемо е. Напълно неизбежно. Защото, докато се притесняваш дали не ти миришат краката, ще се размирише нещо друго.
Отсега гарантирам, че сърцето (както си го представят нашите хубавци) на председателството – НДК – ще тече. Тоалетните (доколкото ги има) ще се запушват и върху тях ще бъдат слагани найлонови пликчета, увенчани с надпис на амбалажна хартия: "Клозета не работи!". Уханието ще се стеле нагоре поне до мецанина. Няма да работят асансьори и врати. Отвън, пред входа, ще се наводнява, което на свой ред ще откъсва плочките от техните котви и те ще джвакат, типично по софийски, докато ти пръскат рядка кал по обувките.
Казваме: корупцията е навсякъде. Как изглежда това? Ако си фирма по ремонтите на НДК-тата, си подготвяш нещата с поръчителите на ремонта, така че да получиш поръчката. После връщаш част от парите обратно на поръчителя под масата. После си извън неговия контрол. Как ще ти държи сметка за качеството на ремонта, след като е взел пари от теб?
Затова каквото и председателство да се задава, никой няма да си мръдне пръста за това НДК да не продължи да се разпада върху главите на другарите от Европа.
Дори цялата работа да не беше обречена от корупцията, има нещо дълбоко нездраво (чумаво, тифозно, туберкулозно) в главите на онези, които си представят председателството върху страните - членки на ЕС, като лъсване на емблематична тоталитарно-комунистическа сграда. Това, от една страна, издава техния, на тях самите, базисен, битов комунизъм – представят си демокрацията като Бай Тошо с малко лустро (без изходни визи, например). От друга, урочасва цялото начинание от самото начало.
Защото, бидейки замислен като апотеоз на "реалния социализъм", НДК е прокълнато място. И не прощава. Въпреки потягането на зала 1 и появата на "Перото" всичко това в някаква степен продължава и днес. Защото е закодирано – не в архитектурните решения, но в идеите на режима, способен да породи подобно мрачно чудовище.
И тук – точно тук, в търбуха на кацналата върху баира бетонна тарантула, бившите членове на БКП, днешни величия на ГЕРБ си представят, че ще "председателстват Европа"? Работата е урочасана от самото начало; катастрофата е неизбежна. Корупцията, довела до водопада на четвъртия етаж от оня ден, е само едно от наследствата на злокобното творение НДК. С интерес чакам да видя какво още предстои.