Българското европредседателство е шанс – за гостите на България да правят като българските си домакини, и за българите - да се направят на чужденци за шест месеца. Какво ли ще се получи, пита Татяна Ваксберг.
В Рим прави като римляните, посъветвали Св. Августин, който не знаел дали почивният ден да е в събота - както било прието в Милано, или в неделя - както правели в Рим.
Ако всички напътствия от миналото са универсално приложими чак до днес, и ако всички чужденци наистина се стремят да живеят като местните, значи над София е надвиснала голяма опасност – да посрещне хиляди посетители, вдъхновени от небостъргачите в полите на Витоша и приготвили по 20 лева за катаджията при всяко преминаване на червено. Само няколко дни за аклиматизация и ежедневието на един европейски чиновник би добило хармоничен вид: сутрин, в която политическите новини се научават от някой вестник на Пеевски, и вечер, в която те се преповтарят в добра компания. За шест месеца председателство евентуалният чужденец вече и сам би твърдял, че строителството на АЕЦ Белене е задължително условие за отпадане на мониторинга върху българското правосъдие.
Добрата новина
Но има и добра новина – тя е в това, че древните завети биха могли да се прилагат и по-гъвкаво. Ето как:
Много хора твърдят, че от януари до юни 2018 София направо ще ръководи Европейския съюз, а други оспорват това твърдение като провинциално, невярно, неграмотно и прочие. Но защо не помолим тази втора група на спорещите просто да помълчи? И да остави огромната част от българите да вярват, че за шест месеца ще командват най-красивата и най-богатата чужбина на света? Така би се оформил минималният шанс не чужденците да правят като българите, а българите да се направят на чужденци. Пък дори и само за шест месеца. Това много би усложнило обичайното ежедневие, но затова пък би придало на самите българи привилегирования статут на външна сила, могъща – в представите им – заради едничкия факт на нейната географска отдалеченост от безнадеждните Балкани.
Българите - чужденци за 6 месеца
В ролята на чужденци, българите биха се лишили от някои безспорни предимства, които правят живота в страната толкова комфортен, че чак да започне да прилича на свободен. Вече не би могло да се разчита на добра заплата срещу подправена диплома за висше образование. Нито пък да се присвои бизнес, да се препише книга, да се открадне милион от държавния бюджет, маскиран като фалирала банка.
Уви, статутът на чужденец включва загуба на свободното време и трансформирането му в протести срещу всяка нередност, изработване на алтернативни предложения, с които да се оспорят неподходящите решения, обединяване в групи със сходни приоритети, преследване на цели, които подобряват живота на общността, а не само собствения – все неща, които изключват съсипването на Черноморието и планините, вдишването на отровен въздух, преследването на професионалния печат и насърчаването на неграмотността.
И ако тази роля се удържи за шест месеца, то кой знае - може би набраната инерция ще стигне и за по-дълъг живот “като в чужбина”. Чак дотам, че едно немислимо правителство просто да не може да бъде понесено.