„Бих определил ситуацията в Западните Балкани и по-специално в непризнатото от половината държави от ООН Косово като взривоопасна. Проектът "Велика Албания" е един от най-активно развиваните националистически проекти на Балканите от войните през 90-те насам.
Военен конфликт може да се появи като опасност и дори актуална заплаха по две линии - от замразените конфликти в Западните Балкани или от ескалацията в Черно море, провокирана от военните кораби и дрънкането на оръжия там. България няма потенциал за лидер на Балканите, защото лидерството сега се осъществява от САЩ.“ Това заяви в интервю за Факти.бг експертът по национална сигурност и преподавател във ВТУ „Св. Кирил и Методий” професор Вихрен Бузов.
През последните дни се появиха нови призиви за обединяване на Косово и Албания, които предизвикаха недоволството на Сърбия. Според вас това провокации ли са, или ситуацията в региона започва да ескалира?
Бих определил ситуацията в Западните Балкани и по-специално в непризнатото от половината държави от ООН Косово като взривоопасна. Проектът "Велика Албания" е един от най-активно развиваните националистически проекти на Балканите от войните през 90-те насам. Този проект заплашва и целостта на Македония.
На него противостоят и други - сръбски с идеята за разпадане на Босна и Херцеговина и присъединяване на Р. Сръбска към Сърбия, гръцки, великорумънски, свързан с идеята за обединение с Молдова.
Изобщо изборът на Балканите е между връщане към края на 19 и началото на 20 век или нормално развитие, което да се опре на здравите сили в региона.
А това са членовете на ЕС - България, Румъния, Гърция, които могат да станат основа на едно балканско обединение по модела на Вишеградската четворка, и да се опитат да поставят по-остро нашите проблеми - да се спре нелегалната миграция, да се разрешат замразените конфликти, да получим реален достъп до предимствата на интеграцията в ЕС. Можем да приобщим към този проект и Турция, която не е престанала да търси сближаване с ЕС и не се е отказала от интеграцията.
През последните седмици на Балканите се появиха няколко сериозни въпроса. Ситуацията в преговорите между Косово и Сърбия се усложнява. В същото време Турция и Гърция буквално си отправиха заплахи за агресия след сблъсъка на два кораба в спорния район на Имиа и Кардак. Гърция се затруднява да реши въпроса с името на Македония?
Позицията на Гърция за Македония и нейното име не може да бъде преодоляна с натиск. Както и няма сръбски политик, който ще се съгласи да признае държавата Косово. Суперсилите и другите силово намесващи се фактори на Балканите като ЕС, не са в състояние да разберат съдбоносния характер на тези обстоятелства. Може да се говори и за голяма доза неадекватност на гръцките политици, която доведе до това изостряне на отношенията. Турският президент протегна и поиска зачитане на мюсюлманското малцинство в Гърция, но не бе разбран.
Създават ли се условия за военен конфликт на Балканите?
Военен конфликт може да се появи като опасност и дори актуална заплаха по две линии - от замразените конфликти в Западните Балкани или от ескалацията в Черно море, провокирана от военните кораби и дрънкането на оръжия там. Отново повтарям, че рецептата е в създаване на съюз на балканските държави, които е време да поискат да бъдат не обект, а субект на политика в защита на своите интереси. Трябва да се признае и стабилизиращата роля на Турция, която чрез Конвенцията от Монтрьо регулира пътешествията на кораби из Черно море до 21 дни. Нека припомним позицията на Борисов за Черно море - да бъде място за туризъм, а не за конфронтация.
България показа намерения да бъде лидер на Балканите. Как страната трябва да реагира в подобна сложна ситуация около себе си и трябва ли открито да заема страна на някоя от спорещите държави?
Не бива да заемаме страна в замразените конфликти, а да държим на справедливото им разрешаване. Нямаме потенциал за лидер на Балканите, защото лидерството сега се осъществява от САЩ. Има нужда от баланс обаче - може би чрез проникването на Китай. Но и не бива да се поддаваме на всякакъв диктат - да купим най-скъпите самолети или кораби, да минем на "сгъстен газ", за да направим Америка "отново велика" като отхвърлим по-изгодни проекти.
Напоследък все по-усилено се говори, че ЕС е отворен за членство на Западните Балкани. Това ли е универсалното решение на конфликтите в региона?
Смятам, че обещанието за реализация на тези проекти в 2025 г. сега се използва по подобие на обещанието Аляска да се върне на Русия след 100 г., изтекло през 1999 г. Ще дойде тази година и ще има още отлагане. И това не се дължи само на нерешените конфликти и на факта, че множество джихадисти свободно се разхождат из този район. По-реалистична е перспективата да се офертират тези страни за НАТО, за да се избегне сигурното разпадане на Босна и Херцеговина и намесата на Русия в този конфликт на страната на сърбите.