Германският оръжеен експорт за Турция е обвързан с ясно условие: това оръжие да се използва само за отбрана. Специалистите обаче се съмняват, че в случая със Сирия Анкара спазва правилата.
Снимки на една турска информационна агенция доказват, че турската армия използва и германски танкове "Леопард-2" при офанзивата си срещу кюрдските милиции в Сирия. Много политици в Берлин реагират с възмущение. Правителството в Анкара не намира нищо лошо в това да използва германски оръжия. "Нали сме ги купили за такива ситуации като сегашната. Кога да ги използаме иначе", заяви премиерът Бинали Йълдъръм.
Освен това Турция била задължена да отбранява южния фланг на НАТО, обясни той при посещението си в Берлин на 15 февруари и допълни: "Това е отговорност и на Германия като член на НАТО". Йълдъръм смята, че като бави обещаната модернизация на танковете "Леопард-2", германското правителство същност затруднява турската офанзива. Окончателното решение по тази сделка трябва да вземе новото германско правителство.
Оръжейните сделки между Германия и Турция имат дълга традиция. От 1980-те години Турция купува, наред с друго въоръжение, също и танкове "Леопард" на оръжейните заводи Rheinmetal и Krauss-Maffei Wegmann. Дотук Турция си е набавила вече няколкостотин такива танка. А "Леопард-2", който е на въоръжение и в Бундесвера, е най-модерната му версия, която се цени изключително високо на глобалния оръжеен пазар.
Предимство за партньорите от НАТО
Само интересът на някоя страна обаче не е достатъчен, за да се осъществи покупко-продажбата. Съответният производител трябва да поиска това официално от германското правителство, което решава дали да одобри сделката. При вземането на решения то се ръководи от т.нар. "Насоки за износа на оръжие", приети през 2000-та година от тогавашната коалиция между германските социалдемократи и Зелените.
На партньорите от ЕС и НАТО, към които принадлежи и Турция, в документа е посветена отделна глава. Те са смятани за заслужаващи доверие приемни страни и германското правителство може да въведе ограничения за продажби на оръжия само по особени политически причини и в отделни случаи. Някои от оръжейните доставки за Турция бяха обвързани с допълнителни условия, като това за т.нар. "натовска помощ за отбрана". С тях Турция се задължаваше да използва германските оръжия само за отбрана на страната, а не при вътрешни конфликти като този с кюрдите, например. Много наблюдатели обаче се съмняват, че Турция се придържа към това задължение. Продажбата на 350 танка "Леопард-2" беше обвързана и с отделна клауза, която не позволява тяхната препродажба.
По-малко разрешителни
През изминалите десетилетия германските фирми доставяха на Турция главно малокалибрени оръжия, танкове и бойни кораби. Сделките вървяха гладко. От гледна точка на кюрдския конфликт и състоянието на човешките права в Турция, най-вече левите и Зелените постоянно настояват за спиране на оръжейните доставки. Те бяха прекратени едва след опита за преврат в Турция през юли 2016 година - германското правителство се опасяваше, че Анкара може да използва германски оръжия за репресиите и ограничи до минимум разрешителните за доставки на оръжия за Турция. Това обаче не спря напълно оръжейните сделки: през първите четири месеца на 2017 година Германия е издала още 57 разрешителни за доставка на оръжия. Фракцията на Зелените заяви по този повод в Бундестага, че "състоянието на човешките права в Турция не е върховен принцип за федералното правителство". По-важно за него било да не ограничава износа на оръжия за партньора от НАТО-Турция.
Задържането на германски граждани в Турция също допринесе за замразяването на оръжейните сделки. Не без основание журналистът Дениз Йоджел упорито се противопоставяше на това, освобождаването му да не бъде обвързано с "мръсни сделки", тоест с одобряването на някакви оръжейни сделки. Германското правителство отрича да е давало каквито и да било обещания. "Не е имало нито чисти, нито мръсни сделки", заяви външният министър Зигмар Габриел. Неговият колега Мевлют Чавушоглу също потвърди, че "никога не е имало някаква сделка".
След освобождаването на германския журналист обаче турското правителство демонстрира интерес за производството на танкове съвместно с германски фирми. И то така, сякаш е преодоляно някакво важно препятствие. Междувременно все повече депутати и правозощитници настояват за пълно прекратяване на износа на оръжия за Турция.
Производство на танкове в Турция?
В средносрочна перспектива Турция иска да стане по-независима от оръжейните доставки от чужбина. Затова и разширява собствената си оръжейна индустрия. Турското правителство планира производството на 1000 турски танкове тип "Алтай". Това обаче не е възможно без експертиза, лицензи и обмен на технологии от чужбина. И ето че в играта отново влизат германски фирми като Rheinmetal. През 2016 година компанията създаде смесено дружество с една турска фирма. И тази фирма се кандидатира за разработката и производството на танковете "Алтай". И докато не трябва да бъдат закупувани никакви оръжейни части от Германия, този род технологичен трансфер няма нужда от разрешително от Берлин.