Ако изчакаме да отминат възбудените коментари на разгневени "русофоби" и на огорчените "русофили" за изказването на руския патриарх Кирил на сбогуване, можем по-спокойно да разберем какво всъщност се е случило.
Първо, и преди всичко, патриарх Кирил направи изказване с тон и патос, които са съвършено типични за руското великодържавно общуване с "по-низши" субекти... Забравете, че в съзнанието на патриарха, на руските политици и чиновници, съществува система на международните отношения, изградена върху суверенитета и самоопределението на отделните нации. В руското великодържавно съзнание международната система е - или трябва да бъде - йерархия от доказали могъществото си "велики сили", способни да сателитизират - да прибавят към "сферата си на влияние" тези по-малки (а дори и по-големи) народи, които се намират в тяхната териториална протяжност и властова проекция. Още по-легитимен е властовия контрол на "великите сили" върху тези повече или по-малко съседни народи, които споделят с нея обща религия, произход и културна идентичност.
Затова патриарх Кирил счете за необходимо да ни припомни: "Вие, българи, защо се самозабравихте отново - както през 1915 и през 1941 г.? Защо приехте временната слабост на руската империя през 90-те години за карт бланш отново да смените своите господари? Нима не знаете, че предателството на крепостните селяни и на крепостните народи се наказва с камшик? Засега - словесен камшик. Но, не само... Ну, подождите!"
В българския русофилски лагер няма несъгласие по същество с тази теза на патриарха, Русифилите се чувстват обидени от стила на изказването, който единствено считат за "обиден" спрямо ... не, не спрямо българската национална независимост, а спрямо техните топли чувства към Русия и нейната роля на регионален и евразийски господар. Е-ех, днес и русофилите не са това, което бяха.
Един уважаващ себе си русофил трябва да познава достатъчно добре обекта на своето преклонение и да знае, че великодържавната култура на изказ не употребява уважителни и "лицемерни" форми на изказване по европейски образец, а върви с всичка сила по същество - така както прави патриархът.
Да, разберете - патриарх Кирил просто се държа естествено. Това е тонът - друг няма. Друг тон може и да има, но той се практикува в общуване с Америка, Китай... Не с неблагодарни субекти на освобождаване и преподчинение в собствената имперска амбиция. Изводът - днешните русофили не познават Русия. Вече три поколения българи не са ходили, не са учили, не са опознали нрава и мирогледа на руското великодържавие. Затова, между впрочем са и русофили - поради незнание.
Ако прогледнат - може и да не останат русофили. Така както в българското Възраждане русофили са дядо Либен и хаджи Генчо, чийто мироглед трудно надраства родната им Копривщица и затова образът им за "дядо Иван" е твърде различен от този на хъшовете в Браила. Последните са учили и скитали из руската империя, изгонени са били от нея за непослушание и затова са тръгнали да правят национална революция, в която Русия няма място. "Ама ние го посрещнахме (патриарха) толкова топло, сърдечно, на колене...", чувам някой да изплаче. Това е ваше задължение, драги мои, да го посрещнете така. Как той ще ви отговори зависи от господарската му воля. Нямате право да изисквате - не сте му равни. Кой ви е виновен? Сами сте се поставили на колене?
Второ, макар, че проблемът се набива на очи, никое политическо крило в България не желае да го постави прямо и открито - защо точно президентът Радев трябваше да стане обект на великодържавното бичуване? Нали той навсякъде, където отиде повтаря неотклонно - "Махнете санкциите срещу Русия!"
Нали издигналата го политическа сила вече 99 години играе ролята на основния инструмент на имперско проникване на Москва в България? Защо високият гост не си избра премиера Борисов за ответник на височайшия си гняв, а точно президента Радев? Неведоми са пътищата великодържавни, но нека все пак потърсим някаква логика зад всичко това. Преди година лидерът на БСП К. Нинова енергично отрече информацията за своя среща с ген. Решетников по време на пребиваването му у нас в хотела "Кристал Палас". Решетников се обиди. И даде интервю, в което каза неща, далеч излизащи от рамката на обикновена обида. Каза, че БСП е ненадежден приятел на Русия, че не познава Радев и не знае какво може да се очаква от него и - особено важно - че познава позициите на ГЕРБ и Б. Борисов и ги смята за един по-добър партньор на Русия от тези на "Позитано". Дали този избор се диктува само от идеологически афинитет - Решетников е консерватор и монархист, забравил комунистическото си минало? Едва ли. Истина е, че през последните десетилетия, въпреки ярката си про-кремълска реторика, БСП е един все по-слаб и ненадежден партньор, който през 2013 г. дори открито бе заменен от по-надеждното ДПС като първа партия на властта.
Не само на сълзи не вярва Москва, тя не вярва и на добри намерения - уважава само силата и държи сметка за изпълнение на поетите ангажименти.
Има и техническа причина за избора на Радев - новодошъл в политиката, пред обиграния и способен да излиза от конфузни ситуации Борисов. Казват, че на въпросната среща с патриарх Кирил, в президентството е имало само руски камери за видеозапис. Впоследствие се оказа, че от българска страна дори стенограма не е водена. Международни срещи по този начин не се подготвят. Освен ако не искаш да останат в тайна. Но ако Радев или неговите съветници са си правили илюзии, че подобно изказване на руския патриарх ще остане в тайна, значи наистина много лошо познават Русия. След завръщането на Кирил в Москва записът стана медиен хит в руските медии - но без отговора на българския президент, разбира се, какъвто и да е бил той.
Трето, от пропагандна гледна точка с оглед реакциите на руското обществено мнение, конституционните пълномощия на българския президент и премиер са без значение. Обикновеният руснак знае, че президентът е "по-главен" и затова е по-добре той да бъде нахокан. Особено ако премиерът все по-често говори за размразяване на АЕЦ "Белене", за "Южен поток" и свързания с него газов хъб "Балкан" - все проекти, които имат стойност, надхвърляща значително пропагандната... Хибридните операции на днешното самодържавие следват логиката на една дълга и успешна имперска традиция, която днес служи за завръщане на Русия като "велика сила" - особено в Източна Европа и на Балканите.
Българските политици трябва да познават тази традиция за да защитават националния интерес на България. Но най-важното дори не е в познанието на хибридната великодържавна методология. Най-важното е България да бъде управлявана от хора със собствено и с национално достойнство. С позиция, която принципно отхвърля и загърбва българския комплекс за малоценност спрямо Русия и по този начин е в състояние поне отчасти да обезсили кремълския комплекс за имперско превъзходство.
Огнян Минчев, Facebook