В началото бях потресен. После отвратен. Сега обаче вече, признавам си, наблюдавам със садистично удовлетворение моралните конвулсии на гражданското психодясно, което самичко се обрече на нещастната и прокълната участ да се дави в тресавището "ДС" отново и отново.
С литературно изумление чета мненията на хора по казуса с Юлия Кръстева (Сабина) - тези, които я превъзнасяха като световен ум, европейски интелектуалец, попзвездата на хуманитарното знание, сега съскат, че винаги са я подозирали заради нейното левичарство и зле прикрит маоизъм.
Охх, така ли, мамини сладки? А когато само преди 4 години се надпреварвахте да ви снимат с нея на лекцията й в СУ, и тогава ли ви беше съмнителна, а?
Казусът "Сабина" е важен не заради сътрудничеството на Кръстева. От моя гледна точка това не е осъдително. Но този случай осветява като огън вампирска бърлога цялата морална подлост върху, която бе конструиран разказът за близкото минало.
Именно такива като Кръстева, държачите й на папки и медийните й обожатели, за да се изкарат поне в минимална степен несъгласни и дисидентски настроени, създадоха черната легенда за ДС, сатанизираха миналото до абсурд и се опитаха да прокарат това зловещо фентъзи дори и в учебниците по история.
И заради това е смешно, повече от смешно е, че тези "архитекти на историята" до един се оказаха кадри на ДС. И фактът, че днес изгарят в собствената си пиромания намирам за странно удвлетворителен. Винаги е добре да видиш как историята застига като кръвожаден звяр тези, които си мислеха, че са я обуздали.
Но като гледам как изобличителите на ДС до един се оказаха с картончета почвам леко да параноясвам. Да не се окаже, че цялата кампания по изобличаване на ДС всъщност е спецакция на самата ДС? Питам бе, само питам. Кръстева и компания да отговарят...
*Заглавието е на редакцията