Сергей Лавров и „пиклата без цици“ на проф. Божидар Димитров, Мария Захарова, сигурно са се заливали от смях, ако са гледали жалкото подобие на дебат покрай решението ни да пъдим или не руски дипломати. И рано-рано са си отворили бутилка водка, за да полеят комичното зрелище. Струвало си е. Водещите политически сили у нас си скубаха косите, за да докажат коя обича повече дядо Иван. Или „внукът“ му Владимир Путин. Руските медии окачествиха решението ни да не гоним дипломати като „запазване на здравия разум“. А ние бяхме свидетели на махленски сцени на ревност.
Като разбра, че Борисов няма да закача московчаните, Нинова скочи да го хвали. Така даде хляб на всички онези, които обявяват БСП за пета колона на Русия у нас. Веднага тръгнаха и закачки, как съюзниците от БКП-то на Живков и БКП-то на Луканов отказали да се подчинят на Запада заради любовта си към Русия.
Корнелия Нинова е на път да опропасти отново шанса на партията си да настигне и задмине загниващите отвътре управляващи от ГЕРБ. Точно когато рейтингът на социалистите вече жулеше боята на опонентите им, тя реши да хвали...Борисов. И прати всичко по дяволите. Едва ли можеше да има по-демотивиращ акт и за редовите социалисти, и за тези, които биха подкрепили БСП на едни избори, като единствена алтернатива. Толкова ли й беше важно това на Нинова?!
Ах, колко трудно решение му се наложило да вземе на премиера. Кое му е трудното? Просто е послушал сърцето си. И инстинкта за оцеляване, който му шепти, не, крещи – изгониш ли руснаците, губиш властта. Факторът Русия ще е водещ в нашата политика, независимо дали се харесва или не на някого. Да преговорим отново - населението ни е преобладаващо русофилско. Спомнете си какво се случи с овластените, които открито вземаха антируска страна или поне ползваха такъв език. Иван Костов вече е със статут на музеен експонат. Откри лаборатория за оценка на риска, но не оцени риска за себе си. Никой не желае да слуша изявления на Петър Стоянов. А „ястребът“ Плевнелиев сви гнездо със синоптичка и от доста време е в някакво странно състояние на духа в усмихната неопределеност.
Градските десни продължават да копаят в тази леха и няма никакъв изглед да се превърнат в реална алтернатива при тази настройка на народа ни. И тук не е важно кой е умен, тъп, красив или грозен, а кой е пълнолетен и не. И как да го закараш да урните. БСП може и да се чувства комфортно, тъй като никой не й диша във врата за втората позиция, но няма да е вечно така. А след още някоя и друга похвала на Корнелия към Борисов, нищо чудно Столетницата да си избира нов лидер. За ГЕРБ няма проблем – те могат на всеки три дни да сменят по някой суджук-депутат без абсолютно никакви последствия. И как да има, след като опозицията хвали лидера им. С издънката на Нинова БСП официално се предаде в битката за властта. А в Москва ни се смеят, но нали народът е щастлив...