С финансовата, военна и информационна подкрепа на САЩ, Великобритания, Франция, Саудитска Арабия, Турция и редица други страни в Сирия бе предизвикана война срещу законно избраната власт. Различни бунтовнически групировки, част от които използват терористични методи, атакуваха правителствените войски, без да жалят особено и мирното население. Постепенно най-силната групировка, наречена „Ислямска държава“, действаща и на територията на „освободения“ от американците Ирак, установи властта си над значителни територии в двете страни. Групировката успя да създаде своя непризната държава, със собствено законодателство и валута и да развърти успешна търговия с петрол със съседите си, най-вече с Турция. Западните страни формално осъдиха терористичните методи на ИД, но реално не водят кой знае каква борба срещу групировката – нито в Сирия, нито в Ирак.
През септември 2015 г., по молба на президента Асад, руските Въздушно-космически сили се намесиха в конфликта на страната на проправителствената армия. След година Дамаск успя да си върне контрола над Алепо. През 2017 г. групировката ИД бе практически унищожена.
През април 2017 г. в град Хан Шейхун бе извършена химическа атака, организирана най-вероятно от терористични групировки. Без каквото и да било разследване след три дни САЩ нанесоха удари по авиобазата Шайрат. От 59 изстреляни ракети до авиобазата долетяха само 23, унищожавайки шест сирийски самолета. Сериозни щети на авиобазата не бяха нанесени и още на следващия ден сирийската авиация възобнови полетите си.
През април 2018 г. в Източна Гута бе организирана поредната провокация с „химическо оръжие“, по всяка вероятност с участието на Великобритания. И отново, без да дочака резултатите от разследването и без каквито и да било доказателства САЩ извърши акт на агресия срещу суверенната държава. От 100 изстреляни ракети до целите достигнаха едва 30. Не бяха нанесени сериозни щети, а обектите, свързани с разработването на химическо оръжие не са били поразени предвид отсъствието на такива. Повечето страни в света осъдиха удара срещу суверенната държава, извършен без санкцията на ООН.
Съвпадащите базови параметри в тези две картини на света са следните: името на президента на Сирия, седемте години гражданска война, наличието на руски ВКС на територията на републиката, както и фактът на двата удара на САЩ по сирийски обекти. И дотук.
По отношение на причините за войната, причините за поражението на ИД, наличието на оръжия за масово поразяване, ефективността на ударите на САЩ и работата на ПВО на правителствените войски, както и по отношение на легитимността на тези удари, оценките кардинално се разминават.
Докато Вашингтон и Москва, като водещи играчи в световната политика, не успеят да се разберат поне по две-три базови оценки за случващото се, всички намерения на Доналд Тръмп за „помиряване с Русия“ ще си останат единствено добри намерения. Ние не просто говорим на различни езици – нашите представи за света драматично се различават.
Очевидната „слабост“ на американските удари срещу Сирия не би трябвало да е повод за еуфория и хвърляне на шапки. Но Вашингтон разбира от сметки.
Сега на американците им е изгодно да нанасят символични удари и да ги представят като „фантастичен успех“. Но не бива да се забравя, че САЩ имат както възможностите, така и готовността за много по-сериозни удари, както стана във Виетнам.
Затова съвременната война не е просто „виртуална война“, в която печели онзи, който пръв отвори дума за нарушаване на човешките права. За да противостои успешно на САЩ, Русия трябва да съчетае реалната военна мощ с умението да отразява и нанася информационни удари.
Впрочем, ако се съди по истерията, с която САЩ и останалите страни от НАТО реагират на RТ и други руски медии, ние вече сме постигнали това умение. Но много важно е да не бъркаме реалните успехи с успехите на собствената ни пропаганда.
Превод: "Гласове"
Източник: "Взгляд"