Не е прав Марешки да поставя под съмнение членството ни в НАТО. Както и да го въртиш и сучеш, НАТО си е част от националната ни сигурност.
И няма значение дали ни пази от страната, която никой у нас не привижда като потенциален агресор – Русия. Няма значение и дали ни пази от ядове, свързани с потенциални цветни революции, преврати и други хепънинги, които се случват на непослушните не-натовски страни. Няма значение и дали членството в НАТО не ни пази от самото него.
Важното е, че ни пази! Защото, съгласете се, е много по-добре да дадеш там едни пари, ако трябва и три благодарствени молитви с лице на запад да направиш, отколкото да ти спретнат някой Майдан, да те бомбардират като братята сърби или да те разпарчетосат като Либия и Сирия. А да разчиташ, че като си член на ЕС си относително защитен от лоши сценарии, си е чиста глупост. Та, нали всички страни (без Кипър), които ЕС прие, първо трябваше да положат клетва за вярност и да станат членове на НАТО. Накратко – ЕС се разшири с … НАТО под благия, но строг поглед на същото. И да си въобразяваш, че можеш да излезеш от военния блок, без да те санкционират от икономическия, си е пълен наивитет. Още в процеса на приемането стана ясно, че те са йерархично свързани.
Да се пледира за референдум по въпроса за членство в НАТО, също е пълен нонсенс. Та, нали законът забрани подобно допитване, именно защото влязохме в пакта без референдум. Защото резултатите щяха да са, меко казано, смущаващи. И веднага подрязаха закона – може референдум преди да влезеш, но не може референдум, за да излезеш. Хитро!
Така че, ние сме натовци и ще си останем натовци! Най-малкото, докато не се появи сила, която да ни позволи да се откачим без сръбски, либийски, украински и прочие сценарии.
А дотогава целта е – да минимизираме щетите (разходите) и да не изгорим, докато чакаме това да се случи.
Това вече сме го играли. Няколко пъти! Първо (1941 г.) ставаме част от Тристранния пакт. После обявяваме символична война на САЩ – ама толкова плахо, че те шест месеца ни търсят на картата, че да ни я обявят и те. Виж, на Русия, където пожарът бушува съвсем истински, война не обявяваме. Разбира се, ратници, легионери и други тогавашни НПО-организации вдигат шум и приветстват новия цивилизационен избор на България – бодро маршируват и пеят: „Рим, Берлин и Токио/ заедно в борбата/ скоро ще наложат/ нов ред на земята“.
Приветстват единението ни с новите европейски ценности и битката на прогресивния свят срещу „прогнилата англо-американска плутокрация“ (според тогавашната терминология). После, когато се обръщат нещата, обявяваме война на Германия. Разбира се, кресливите НПО-активисти бързо се покриват и от позициите вече на ОФ-активисти шумно приветстват още по-новия цивилизационен избор на страната - присъединяването ни към прогресивните сили на човечеството.
Следва нов „цивилизационен избор“ (продукт на малко късче хартия разменено между Чърчил и Сталин) – с комунистическия свят срещу световния империализъм. (Вече казионните НПО-та припяват „Кат Русия няма втора …“ и „Води ме Партийо, води ме …“).
И накрая стигнахме до „най-последния и най-правилен цивилизационен избор“ – включване в „Коалицията на желаещите“ за Ирак, НАТО, ЕС. Разбира се, веднага се появяват и новите добре финансирани апологети, които бодро каканижат – „единение с демократичните държави“, „евроатлантическите ценности“, „Русия – империя на злото“ и т.н.
Хубавото в тези въртележки е, че България се измъква почти безнаказано от всеки свой „цивилизационен избор“.
Някой ще каже – бомбардировките, убити във войната, репарации, Белене, диктатура. Това е направо нищо в сравнение с гордите ни сръбски съседи, които на два пъти се противопоставиха на силните на деня – първо на Германия, а после на САЩ. В първия случай бяха избити един от всеки десет от населението на страната, а във втория страната беше разпарчетосана, бомбардирана и напоена с обеднен уран.
Нашият „цивилизационен избор“ изглежда много по-разумен. Наистина малко срамен, понякога дори унизителен, навяващ усещането за проституция, но… избор на оцеляващите, на хитрушковците и опитващите се да минимизират щетите и ако може да изкарат някой долар/евро от наведената си поза.
Всъщност тезата анти-НАТО, лансирана от така наречените „антисистемни“ европейски формации (и в новия речник на Марешки като част от тях, това ясно се вижда), не е срещу НАТО. Това е скрит анти-американизъм. Реакция срещу превръщането на Европа и нейните лидери в „пуделите на САЩ“. НАТО се привижда просто като един от инструментите на налагането на диктата на САЩ над Европа.
Това е и една от причините така наричаните „крайно десни“, „националистически“ и „антиевропейски“ формации да се обявяват против „Тази Европа“ и против „Това НАТО“. Обяснителната схема за света на тези формации изглежда пределно проста – „САЩ забърква каши и конфликти по света, решавайки собствените си политически и икономически проблеми, и прехвърля разходите и последствията върху Европа – ние да плащаме! В името на „европейската“, „евроатлантическа солидарност и прочие глупости!“
Звучи доста убедително. А видимо започналата икономическа война САЩ-Европа, ясната тенденция икономически да се изолира Европа от Русия (а впоследствие и от Иран и Китай) укрепва още повече доверието в тази обяснителна схема – приватизация на печалбите от САЩ („Америка преди всичко“) и джиросване на разходите за европейците.
И популярността на тези анти-формации расте!
Това е и причината всички те да бъдат сатанизирани, стигматизирани и обявявани за „антиевропейски“, „популистки“, крайни“ и „тайни агенти на Путин“.
Но този директен анти-американизъм е само видимата част на реакцията. Засега, все още управляващият европейския политически елит (лидери, партии, европейски бюрократи, ПЕС, ЕНП и пр.) се опитва да се държи като България в периода 1939 – 1945 г. – уклончиво! Санкции срещу Русия – може! Но бизнесът и „Северен поток 2“ трябва да продължи. Да изгоним руски дипломати – може! Но леко ще намекнем на Лавров, че няма как, но те могат после бързо да ги върнат. Зарин в Сирия – сигурно, сигурно Асад е виновен, но да не избързваме. Е, щом искате бомбардирайте – но ние не участваме. Може една декларация за подкрепа да спретнем. Искате 2 % от БВП да отделим за въоръжаване – може! Но засега ще вдигнем разхода от 1.27 % на 1.30 %. Искате да обявим, че някой нарушава международното право – може! То и кой ли вече вярва на това след Сърбия, Косово, Ирак, Либия, Украйна, Сирия, Каталуния. Само не ни замесвайте в действия в защита на гъвкавото ви международно право.
На родна почва тази пластичност е ясно изразена както от Румен Радев, така и от Бойко Борисов.
Това е втората, гъвкавата отбранителна линия на европейския анти-американизъм, скрита зад клетви в демократичните ценности, вярност към НАТО, преклонение към фалиралия, пластичен „международния правов ред“ и принципите на свободната търговия.
Но натискът ще продължи. И много скоро Европа ще трябва да вземе решение. Или да отстъпи (да подпише „Мюнхенското съглашение“) или да се противопостави. Ако се случи второто, тогава ще се дискутира и бъдещето на НАТО. Тогава можем да мислим и за нещо друго. Ако Европа отстъпи, ще си останем турбо-натовци. Тогава ще трябва да изчакаме края на следващата война и оцелелите могат да напуснат НАТО.
Ако има оцелели!
Такова е положението и не трябва рязко да мърдаш, за да не те бият. Това обаче, което не разбирам, е патосът на кресливите анти-путинисти, ястребите на демокрацията и апологети на „най-последния и най-правилен цивилизационен избор“. Къде, в цялата тази мръсотия и опасни игри на интереси се виждат „евроатлантически ценности“, „единение с общността на демократичните държави“, „международния правов ред“, „свободна търговия“ …
Да, българите чудесно разбираме навеждането и проституцията като външна политика. Малки и слаби сме. Но трябва ли отгоре на всичко да ни карат да симулираме и оргазъм. Това вече наистина вбесява!
Коментар на Кольо Колев