Близо три години след постигането на т.нар. ядрена сделка с Иран, САЩ взима решение за оттегляне от нея и за налагане на икономически санкции на всички държави, които имат участие в ядрената програма на Иран. След обявяването на решението цената на петрола сорт Брент се увеличава с около 2,5% в рамките на деня поради сериозната роля, която Иран играе на международните петролни пазари – тя е третият най-голям производител в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).
Трябва обаче да се има предвид, че това е поредното от редица събития, в резултат на които цената на петрола се покачва, пише в коментара на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Нейното увеличение започва още в началото на 2016 г. и е резултат както от развитието на световната икономика, а оттам и увеличаване на търсенето, така и на предлагането, така и на геополитически фактори. С други думи решението на САЩ за излизане от иранската сделка неминуемо ще окаже влияние върху пазарите, но трудно може да се твърди, че ще има водеща роля за развитието на пазара в следващите месеци.
Международните цени на петрола са важна тема за България, тъй като имат сериозно влияние върху цялата икономика по линия на пазара на горива, регулираните цени на природния газ, регулираните цени на топлофикационните услуги и цените на пазара на електроенергия. Освен всичко това темата е изключително популистка поради липсата на прозрачност в отделните гореспоменати пазари, което прави спекулирането с цените и всяването на страхове изключително лесно.
Пазар на горива
Уж в България има конкурентен пазар на горива, но през последните години Комисията за защита на конкуренцията провежда три проверки дали това наистина е така. Последната от тях изглежда най-обещаваща, тъй като от КЗК са категорични, че имат твърди доказателства за непазарни практики, но на финалната права се оказва, че това не е точно така.
Освен че липсва прозрачност на пазара на горива – няма публична информация за цените на едро, по които единствената рафинерия в страната продава на търговците, съществуват и известни ограничения пред вноса на горива. От 2010 г. търговците, които внасят горива, са длъжни да ги разтоварят в данъчен склад в страната, а собствеността на тези складове е силно концентрирана. Всичко това създава удобна среда за всякакви спекулации в условия на повишаващи се цени, а оттам – бърза печалба. Единственото, което остава у потребителите, е лошият привкус.
Природен газ
Ситуацията с природния газ е сходна с тази разлика, че ролята на пазара е заместена от регулирани цени на суровината, които зависят от движението на цената на петрола и на алтернативните на природния газ горива на световните пазари за последните 9 месеца, калоричността на природния газ, както и промените в курса на щатския долар спрямо лева. Както се вижда от горната графика, цената на петрола расте, което означава, че и цената на природния газ ще се увеличава. Проблемът е, че не е ясно с колко точно, което прави работата на промишлеността - основният потребител на природен газ в страната, изключително трудна, тъй като липсва предвидимост.
Би трябвало регулираните цени на природния газ да се определят при постигане на баланс между интересите на енергийните компании и потребителите, както е записано в Закона за енергетиката, но опитът показва, че те обикновено са в ущърб на бизнеса. От миналогодишното решение за цената на природния газ през второто тримесечие на годината се вижда, че гореизброените три фактора не само не са единствените, от които зависи регулираната цена, а и съвкупно те формират едва половината от определеното ѝ увеличение.
С други думи съществува огромна доза дискреция при определянето на цените на природния газ, която, в условия на непрозрачност, има същия ефект като на пазара на горива – лесна печалба. Една от стъпките за подобряване на тази ситуация е завършване на антимонополното разследване на ЕС срещу руската Газпром, в резултат на което компанията публикува ангажименти за подобряване на конкуренцията на газовите пазари в Централна и Източна Европа. Това обаче беше преди година, а управляващите показаха, че това не е приоритет за тях. Запазването на настоящата ситуация може да доведе до нови спекулации през следващите тримесечия и, естествено, напрежение от страна на бизнеса.
Топлинна и електрическа енергия
Непрозрачно и непредвидимо определяните цени на природния газ имат пряко отношение към цените на топлинна и електрическата енергия за домакинствата. След протестите срещу цените на тока от зимата на 2013 г. всяко правителство е много чувствително към резки увеличения на цените за бита, в резултат на което тяхната тежест беше прехвърлена върху небитовите потребители - както частни, така и държавни компании. С увеличаващите се цени на петрола може да се очаква нещо подобно да се случи и този път, като най-лесният начин за това е цената за задължения към обществото.Тя представлява допълнителните разходи за преференциално изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, както и невъзстановяеми разходи. Във втората група разходи – високоефективно комбинирано производство, попадат топлофикациите и заводските централи, чиято цена ще бъде засегната от очакваното увеличение на цената на природния газ.
По всичко си личи, че се очертава „горещо” лято поради редицата слабости на гореизброените пазари – регулирани или не. Първоначалният ефект от по-високите цени ще бъде усетен от частния сектор, тъй като отоплителният сезон приключи и потреблението на топлинна и електрическа енергия от домакинствата е сравнително ниско. С други думи регулираните цени могат да се увеличат сега, а при наближаване на отоплителния сезон да започнат да се търсят резерви, което означава, че бизнесът ще плати сметката сега, а през зимата това ще правят държавните компании в сектора. При пазара на горива увеличението, а оттам и негодуването, най-вероятно ще бъде усетено веднага не само от бизнеса, но и от гражданите, тъй като разходите за горива, които традиционно се покачват през летния сезон, ще нараснат по-сериозно.
Цялото това напрежение може да бъде избегнато, ако се проведат дълго отлаганите пазарни реформи, които да изведат на преден план конкуренцията и да внесат прозрачност в ценообразуването. За целта обаче регулаторните органи трябва да си свършат работата, а на фона на миналогодишните им решения за картела на пазара на горивата, за регулираните цени на природния газ и ВиК услугите и други подобни примери, това изглежда малко вероятно.