Това е историята на един неслучил се (засега!) опит да се направи нещо малко, но важно за здравеопазването. Разказваме я, защото такива истории има много, а механизмът на неслучването е един и същ.
Дарителската акция „Локомат за България“ е започната през 2016 година от д-р Анелия Хохвартер. Тя е българка, завършила образованието си във Виена, където живее от 27 години и работи като офталмолог. Участвала е в лекарски мисии в Йемен, Зимбабве, Етиопия. Започва акция “Локомат”, като дарява приходите от романа си „Пътуване“. За тази си акция получава през 2017 години няколко номинации и награди в България: „Будител на 2017“, „Будител на България извън България“, „Човекът с голямото сърце“ и „Самарянин на 2017“.
Защо е важно в България да има „Локомат“? Това е робот за лечение и рехабилитация при цялостна или частична загуба на двигателни функции, детска церебрална парализа, при множествена склероза и след инсулт, който помага на пациентите да проходят отново. Роботът е създаден през 2 000 година и вече се използва в 50 страни в света. 95 процента от всички български молби за лечение в чужбина са за рехабилитация, това е най-слабо развитото звено в нашето здравеопазване.
Пациентите, които имат нужда от подобна рехабилитация са около 20 000 деца и възрастни. По неофициални данни всяка година се финансира 3-4 седмична рехабилитация на около 30 деца в чужбина, за което се плащат пари, достатъчни точно за един и половина робот „Локомат“. Цената му е 280 000 евро. Той е за цялостна рехабилитация и за всички възрасти пациенти за разлика от купения от „Българската Коледа“ през 2013 г. уред за локоматизирана терапия, който може да се използва само за деца до 6-годишна възраст. След това тези деца няма къде да продължат възстановяването си, освен в чужбина. Така се обезсмислят усилията на ортопеди, неврохирурзи и невролози, пациентите се оперират, а след това възстановяването им не се довежда до успешен край. Ненужни общи анестезии, източване на здравната каса и на фонда за лечение на деца в чужбина (възстановяване за 4 седмици, което плаща фондът не е достатъчно), а накрая имаме пациенти в ситуацията, която познаваме като „клан-недоклан и дран-недодран“.
„Локомат“ не само възстановява след операция, той и отговаря на въпроса има ли нужда от операция. За 15 минути диагностика роботът дава цялата нужна информация за работата на мускулите и състоянието на сухожилията. А това е важно, за да се реши дали пациентът трябва наложително да се оперира или може да се размине само с ортопедични шини и рехабилитация.
В цената от 280 000 евро е включена доставката на уреда, обучението на персонала и двугодишна гаранция. За сравнение: в Румъния има 10 такива робота, в Австрия 27, Албания е дала заявка за своя първи „Локомат.“ До момента по дарителската сметка са събрани 39 086,47 лв. и 5 781,36 евро.
Притеснена от бавния ход на дарителската кампания нейната инициаторка Анелия Хохвартер пише в началото на месец април писмо до всички български институции, имащи отношение към финанси и здравеопазване. В това писмо тя им казва: „Обръщам се с призив да отделите внимание на тези проблеми и да се консултурате със съответните специалисти по физикална медицина и рехабилитация, за да не обричате хората на смърт. В България смъртността след прекаран инсулт е четири пъти по-висок от тази в Германия, поради липсата на адекватни мерки в оздравителния период. Обръщам се към Вас с молба да се присъедините към каузата, която ще помогне на много хора и ще остави нещо трайно. Роботът да е в България и да дарим надежда, че сме направили всичко възможно за тези хора, според стандартите на световната рехабилитация. Очаквам отговор и реакция с предложения за подкрепа. Всяко министерство има фонд за спешна помощ и разчитам на спешна реакция, защото ситуацията отдавна би трябвало да е друга. Всеки един ден на обсъждане, гласуване, приемане, отхвърляне, обжалване и т.н. води до ненужни разходи и загуби. Загуби на парични средства, надежда, вяра, отговорност. Загуба на човешкото в нас. Ако институциите в България не са готови за реакция, ще се обърна и към други извън страната, защото съдейстие и решение на проблема трябва да има.»
Може би си мислите, че нито една българска институция не е отговорила на това писмо. Напротив, всички институции са отговорили. Ето как:
Президентството: „…президентската институция не разполага със специален фонд за включване със средства в дарителски кампании. Благотворителната инициатива на президента „Българската Коледа“ има възможност да подпомага системата на детското здравеопазване. Тъй като роботът за локоматизирана терапия е предназначен за рехабилитация и на възрастни пациенти, препращаме Вашето писмо по компетентност до Министерството на здравеопазването.“
Президентството няма пари, да видим какъв е отговора на мястото, където са парите, Министерството на финансите: „Министерството на здравеопазването е компетентният орган, който следва да извърши оценка на целесъобразността, ефективността, ефикасността и необходимостта от медицинска апаратура. Осигуряването на инвестиционните разходи за лечебните заведения е ангажимент на МЗ в съответствие със законовите и подзаконовите нормативни актове….“
Мястото с парите казва, че няма да даде пари. Странно ако здравното министерство, което според писмото трябва да прецени ефективността и ефикасността на апарата /така е написано/, какво решение ще вземе, ако ефективността е добра, а ефикасността лоша или обратното? Писмото е подписано от министър Владислав Горанов.
Всички отговори дотук водят към Министерството на здравеопазването, затова да видим какво пише в писмото с подписа на министър Кирил Ананиев. „Запознах се с Вашето изложение относно необходимостта и ползите от робота „Локомат“. …Със своята работа екипът на Министерството на здравеопазването се стреми да помогне на пациентите, които са в неравностойно положение и страдат от тежки заболявания по всички възможни от гледна точка на съвременната медицина и съобразени с нормативната рамка начини. В тази връзка подкрепям желанието ви да улесните живота на тези хора и да облекчите финансовата тежест на държавата, като организирате дарителска кампания „Локомат за България“. Приветствам предложението ви и съм убеден, че заложените в него цели са изключително благородни.“
Да разбрахте нещо? И аз не разбрах. Но схващам конструкцията: Запознахме се, подкрепяме идеята да облекчите финансово държава и ви приветстваме. Ето отговора и на НЗОК, подписан от проф. д-р Камен Плочев: „Правилата определят реда за разглеждане и представяне пред Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса на заявленията за включване на нови медицински дейности и изделия към диагностично-лечебните алгоритми от пакета болнична медицинска помощ. Правилата могат да бъдат намерени на официалната интернет страница на НЗОК…..При постъпили заявления, подкрепящи реимбурсирането на Локомат, ще бъде обсъдена възможността за заплащане на този вид медицинско изделия.“ Кучето казало на котката, котката на мишката, а мишката на опашката си.
Какво се случва през това време. Жена с множествена склероза събира пари за рехабилитация с Локомат в Полша. Семейства на деца с ДЦП се надяват да получат финансова подкрепа от фонда. Около 30 деца наистина ще получат и фондът ще плати за рехабилитацията им в чужбина колкото за покупката на един робот и половина. Възрастни с инсулт нямат никаква надежда за подобна рехабилитация. Една българка във Виена търси под дърво и камък подкрепа, за да купи апарат, от който не зависи живот, но зависи качеството на живота на болни деца и възрастни. Какво правят през това време чиновниците, получаващи заплати, за да се грижат за нашето здраве? Пишат писма. И знаете ли защо все пак пишат? Защото, за да продължиш да си получаваш заплатата от държавата е важно да си отговорил на постъпило писмо, но не е важно дали си работил.