Гласувах "против" закона "Пеевски". И от самото начало бях наясно, че спорът по него не е технически. Парламентът не може да бъде използван като пералня на имидж. Народното събрание не е изтривалка за мазни пръсти. И, да, сега върху БСП ще се стовари торнадо от обвинения. Не ми пука.
На 14 юни 2013 година БСП направи най-голямата си грешка в историята на прехода. И все още продължава да плаща за нея. Всеки ден.
Но с днешното гласуване левицата доказа едно - че тя знае как да се учи от своето минало. Тези уроци са болезнени, но тя ги усвоява упорито. И заради това не приемам ехидните намеци на някои медии, че парламентарната група на БСП видите ли "не била ръкопляскала на Кутев". Напротив. Парламентарната група с гласуването си подкрепи думите на Кутев. Казвам това на онези, които все бият тъпана, че са срещу Пеевски, които могат с дни да кряскат "КОЙ?", което обаче не им попречи да подпишат съвместно с него проект за промени в Конституцията.
Което не им попречи да влязат в топла и романтична коалиция с основния приятел на Пеевски - Бойко Борисов. Това е класическа ситуация - думите вече нищо не значат. Действията са от значение.
Има мигове, в които изпитвам гордост, че съм част от българската левица. Този е един от тях.