Изтече срокът, в който Столичната община трябваше да подаде документи към оперативна програма "Околна среда" за получаване на частично финансиране в размер на 91 млн. евро за изграждане на инсталацията за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ "София". Останалата част на финансирането - 67 млн. евро, ще бъде поискана от Европейската инвестиционна банка.
Всички възражения на външни експерти и организации бяха отхвърлени, включително искането на гражданска инициатива "За чиста София без изгаряне на отпадъци" на "Демократична България" за адекватно информиране на обществото и провеждане на референдум по въпроса. В крайна сметка Столичният общински съвет одобри поисканото от кмета поемане на дългосрочен общински дълг и пристъпването към изграждане на инсинератор.
И както правителството поиска и получи от безпринципно мнозинство в парламента разрешение да рестартира проекта АЕЦ "Белене", така и в СОС безпринципно мнозинство даде зелена светлина за поредния скъп гьол.
По какво двата проекта си приличат?
Висок риск за живота и здравето
Според доклада по ОВОС инсталацията ще бълва над 12 тона фини прахови частици (ФПЧ) на година. Според доклада на г-жа Фандъкова обаче изгарянето на един камион концентрирани отпадъци на час вместо газ не само че няма допълнително да замърси въздуха на София, напротив, ще го направи по-чист! А хитроумно направената само за работещите на площадката на ТЕЦ "София" оценка на въздействието върху човешкото здраве дори и не улавя ефекта на 48 курса тежкотоварен транспорт дневно през квартали, където и сега трафикът е непоносимо тежък.
Как и на кого да вярваме? Сред многото мнения и предположения има един сигурен факт – присъдата на България в Европейския съд в Люксембург за трайно лошото качество на въздуха в няколко града, сред които и София. И в този смисъл твърдението: "Е, щом във Виена може, защо да не може в София?", е толкова нахално манипулативно, че е направо обидно за тиражиращите го. Като твърдението, че на България й трябва атомна централа, за да има с какво да се зареждат електромобилите.
Финансово неизгодни
Не е никак сложно да нагласиш прогнозните стойности на цената на газ, лихвения процент, натовареността на инсталацията, цената на подземно депониране и транспорт на опасни отпадъци, кафява надбавка (ако изобщо бъде допусната), пропуснатите ползи и т.н. за едни 30 години напред така, както ти е изгодно. Забавната част идва, когато започнеш да твърдиш, че този безпределно оптимистичен сценарий ще бъде изпълнен от дружество със стотици милиони дълг и значителна годишна оперативна загуба. Някак не можем да повярваме, че "Топлофикация София" ЕАД с поредните Вальо Топлото ще влезе в ролята на добър стопанин. Тези хора по-скоро влизат в затвора.
Отдалечават ни от Европейския съюз и развития свят
В доклада на столичния кмет с искането за поемане на заем коректно се цитират документи на органи на ЕС. Някои от тях обаче са с дата 2006 г. Факт е, че Европа вече пое курс на изоставяне на изгарянето като начин на оползотворяване на отпадъците. И редица водещи в това отношение страни ще трябва да направят крачки назад, ако искат да постигнат до 2030 г. високите цели на ЕС за рециклиране, компостиране и депониране.
"Очаква се смесените отпадъци да отпаднат като суровина за процесите за производство на енергия в резултат на задълженията за разделно събиране и на по-амбициозните цели на ЕС за рециклиране. Поради тези причини на държавите членки се препоръчва постепенно да прекратят публичната подкрепа за оползотворяването на енергия от смесени отпадъци", се казва в съобщение на ЕК от началото на 2017 г.относно ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика. Подобни тези се застъпват все по-често в стратегически документи като Европейската стратегия за пластмасата в кръговата икономика от януари 2018 г. и Решението на ЕП за новите цели за рециклиране от април 2018 г.
Това е вкопчването в миналото - вместо предлагане на смела визия за бъдещето, както и отдалечаване на България от Европа с европейски пари. Познато, нали?
Съмнения за корупция
Когато едно решение, и то от този порядък, се взима набързо и на тъмно, съмненията за злоупотреба с обществен ресурс са неизбежни. И изчерпателна, и навременна, и еднозначна информация по този проект никога не е имало. Информираното и компетентно участие на гражданското общество във взимането на решения, когато трябва да се усвояват едни стотици милиони, не е добра идея явно. И ако някога и тук се появят основателни и конкретни съмнения за корупция, ще има прокурорски обвинения, както при АЕЦ "Белене" – "скоро".
Най-вероятно няма да ги бъде
Много вероятно е съдбата на инсинератора да е като тази на Втора атомна. Дори само поради това, че София не може да осигури необходимото количество RDF гориво.
За пълноценната работа на инсинератора със заложените в проекта параметри са необходими 180 000 т RDF гориво на година. Качеството също е от значение – трябва да е с калоричност поне 9 GJ/t. Ако е по-ниско, температурата на горене и емисиите вредни газове също ще са много различни и като количество, и като състав.
Ако искаме да постигнем целите, заложени в стратегията на ЕС, трябва поетапно да започнем да изваждаме от постъпващото количества отпадъци опасните, текстилните (3,19% по последни данни) и биоразградимите – хранителни, градински и дървесни (общо 28,95%). Трябва да извадим и съответните количества рециклируеми материали, за да достигнем до 65% рециклиране. Останалото количество също трябва да се намали с до 40% – загуба в процеса на изсушаване. Същевременно тенденцията в Европа е количеството отпадъци, генерирано от домакинствата да намалява и България няма още дълго да е изключение от тази тенденция.
В крайна сметка според годишния доклад за 2017 г. Столичното предприятие за третиране на отпадъци е предавало на циментовите заводи средно на месец 4550 т RDF гориво. За първите 6 месеца на тази е произвело общо около 24 000 т. Все стойности твърде далече от планираните за нуждите на инсинератора. Същевременно договорът с ОПОС не позволява горене на чужди отпадъци в инсталацията за определен срок, а неизпълнението на договора с "Топлофикация София" води до сериозни неустойки.
Но както знаем, не е важно да има работещ обект. Най-важното е да има парични потоци, да вървят обществените поръчки и плащанията. Проектът АЕЦ "Белене" изкара така 38 години със сметка дотук от 3 млрд. лева. Да видим инсинератърът в София колко ще изкара. И за кого.
Анализът е на Емил Георгиев, който е председател на инициативния комитет на гражданска инициатива "За чиста София без изгаряне на отпадъци" на Демократична България