Документът, станал известен като „Визията на БСП“, беше лансиран със следните гръмотевични слова:
„Да сложим край на прехода и да посочим друг път за развитие на България!“
Когато някой политически демагог пожелае да внуши, че страната е пред катастрофа и са необходими спешни спасителни мерки (да речем, предсрочни избори), той винаги казва, че Преходът е, първо, нещо ужасно и, второ, още не е свършил, а продължава да ни мъчи с неопределената си преходност.
Всъщност, в най-близката история могат да се посочат поне три момента, достойни да се определят като край на Прехода:
1. Приемането на нова Конституция (добра или лоша) – събитие, което бележи преминаването от тоталитаризъм към демокрация;
2. Промяна на обществените отношения и собствеността върху средствата за производство (приватизацията) – процес, при който се премина от държавно планово към частно пазарно стопанство;
3. Членство в Европейския съюз и НАТО – осъществяване на последния значим национален идеал, постигането на последната голяма цел. Това е събитието, което официално причисли България към света на свободните демократични държави.
Преходът със сигурност завърши не по-късно от 2007 с последното от тези три събития. Друг е въпросът доколко резултатите отговарят на очакванията ни.
Та не разбрах на кой „преход“ БСП ще слага край, на прехода от какво? На прехода от управлението на БКП и Тодор Живков към нещо друго? Към какво друго? Ако преходът не е преход от социализъм към капитализъм, то какво е?
И кой е този „друг път за развитие“ на България, който ще сочи БСП? Развитие от какво към какво? Развитието е преминаването на обект или система от състояние А в състояние Б – кои са тези състояния според „Визията“ на БСП? Една „визия“ би трябвало да съдържа отговори точно на такива въпроси.
За съжаление съвсем очаквано документът е пълен само с общи приказки. Тук можем да прочетем за гигантски ръст на икономиката, увеличение на заплатите, зелена икономика, индустриални зони, дигитално управление, образование, култура, та даже и социални предприятия. Знаете ли какво е „социално предприятие“? „Социалното предприятие е оператор в социалната икономика, чиято цел е за въздействие върху общественото. То предоставя стоки и услуги за пазара по предприемачески и новаторски начин и използва своите печалби основно за постигане на социални цели“. Така пише, пък нека икономистите се изкажат.
Изобщо във „Визията“ присъстват всички дежурни за предизборните програми лафове. На места се разпознават и цели готови формули, които се преписват от документ в документ, често от едни и същи хора, ако и за различни партии (наблюдавал съм го и знам).
„Визията“ на БСП не е нищо повече от предизборна програма по никое време, види се инспирирана от миражите за предсрочни избори, които напоследък трептят в политическата мараня и карат „червените шамани“ все по-често и натрапчиво да набиват как страната „се тресе от скандали“ и как ситуацията (вероятно по дефинициите на историческия материализъм) е станала толкова революционна, че повече няма накъде.
Хубаво. Няма лошо. Няма лошо „Визията“ да е предизборната програма на БСП – една адекватна опозиция не само има правото, но е и длъжна във всеки един момент да е готова за властта. Има право и е длъжна да убеждава хората, че ако й делегират доверието си, рогът на изобилието ще се отвори и над света ще властват любов и справедливост, въпреки за всички да е ясно, че всяка партия забравя предизборната си програма на следващия ден след изборите.
Но защо БСП не реализира „визията“ си, когато имаше властта?
БСП имаше властта и при Луканов, и при Виденов, и при Орешарски. Защо тогава не „сложиха край на прехода“, защо тогава не осъществиха визионерските си идеи? Или едва напоследък внезапно възмъжаха и надскочиха себе си? Или пък когато бяха на власт, не успяха да изпълнят благородните си намерения, защото преждевременно ги изритаха заради некадърност и корупция – същата корупция, която сега ще борят чрез „принципно нов модел на ограничаване“ (така е записано във „Визията“)?
Все едно. За нас е интересно не толкова че „Визията“ на БСП е най-обикновена и банална предизборна програма, пълна със стари клишета и лозунги, колкото политиките, които обявява тази програма. И БСП трябва да бъде поздравена, защото, демонстрирайки политическото си мислене, тя освежава обществения дебат, показва физиономия, която можем да сравняваме с физиономиите на другите политически играчи. Това е много по-ценно, отколкото да се обличаш в носии, да яздиш коне по Тодоровден и да се возиш в каручка.
Какви изводи можем да си направим за политическия облик на БСП, четейки „Визията“?
Извън това, че се опитва да мине за автентична социалистическа партия от носталгичен тип, за да флиртува с бедните и онеправданите или поне с онези, които се мислят за такива, БСП показа две важни неща:
Първо. БСП е партия, бореща се за голяма, почти тоталитарна държава, която да контролира всички сфери на обществения живот. Тя има особени виждания за собствеността, приватизацията, държавните монополи, данъчната политика и т.н. Тези виждания я правят даже не социалистическа партия в модерния смисъл, а комунистическа партия от евразийски тип. Това е важно да се знае, да се осъзнава и да се помни, когато дойдат следващи избори, независимо дали ще са редовни или извънредни, местни, парламентарни или европейски.
Второ. БСП е поела отчетлив евроскептичен курс, дори с цената на конфронтация с европейското си политическо семейство - ПЕС. Централен момент в нейната „Визия“ е критиката на „неолибералния модел“, който „доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите“. Забележете: тук под „неолиберализъм“ не се разбира залитането по бюрокрация и ненужни регулации (къде ти! това е хубаво!), нито груповият колективизъм, водещ до опасна ерозия на нравите. Тук под „неолиберализъм“ се разбира старото значение на понятието – laissez-faire, свободен пазар, индивидуални права… Тук под „неолиберализъм“ се разбира либералната демокрация, чиито основни ценности заедно с политическия плурализъм и многопартийната парламентарна система са именно онези, които заклеймява „Визията“ на БСП като виновни за мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите. Тези ценности на либералната демокрация са и ценностите на Европейския съюз, които България е обявила и за свои. Ето колко сериозно е позиционирането на БСП. И то никак не е случайно.
БСП иска тоталитарна държава и отказ от либерално-демократични ценности. Кой знае, следващата стъпка може да е и промяна на конституцията за възстановяване ръководната роля на партията.
И така, вече като че ли най-сетне имаме истински избор. Благодарим ти, БСП! Имаме избор между капиталистическа икономика със свободен пазар и държавно планова икономика с регулации. Имаме избор между евроатлантически ценности и някакви други, различни от тях и често противоположни. Въпросът е какво от всичко това е реалистично да се случи. Светът е пробвал и двете – и свободния конкурентен капитализъм, и тоталитаризма. Първото винаги е давало по-добри резултати, достатъчно е да видим двете Кореи.
Проблемът обаче е човешки. Човекът е способен да опорочи всичко и то ще го направи с радост и удоволствие. Когато хората и собствеността са отделени един от друг, опорочаването е по-голямо. Затова капиталистическият строй е по-добър от социалистическия, поне с наличното човечество, с което разполагаме.
Но и в двата случая шумът в системата е голям. Злонамереното човечество рано или късно изражда капитализма в корпоративен глобализъм и бюрокрация, а тоталитаризма – в кървава тирания. Затова нека се грижим за душите си и за душите на децата си. Нека ги образоваме и възпитаме, да ги научим да познават доброто и да го желаят, а останалото ще дойде от само себе си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Коментарът е публикуван във в. "Сега"