От 2011 г. в Германия няма задължителна военна служба. Преди решението за отмяната й да влезе в сила, всички млади момчета на възраст над 18 години можеха да избират между служба в армията и работа в службите за спешно реагиране. От 2011 г. насам германският Бундесвер се състои от войници на редовна заплата и частни наемници. Армията предлага още краткосрочна военна заетост за доброволци. Тези методи обаче са недостатъчни, за да се запълнят свободните места в армията.
Ето защо генералният секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер каза, че трябва да се подновят дискусиите за наборната военна служба, съобщава вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (ФАЦ).
Миналата седмица Крамп-Каренбауер заяви, че е разговаряла със свои колеги от ХДС и възнамерява отново да повдигне въпроса на партийната конференция през декември. Става дума не само за връщане на задължителната военна служба, посочва депутатката, но отказва да сподели повече подробности. По-късно Крамп-Каренбауер публикува в социалната мрежа Туитър, че „има много възможности за служба“.
"Шанс младите хора да върнат нещо на Германия"
Изглежда, че предложението на Крамп-Каренбауер се възприема и от други депутати от ХДС, които побързаха да изразят своята подкрепа. Лидерът на младежкото крило на християндемократите Паул Цимак, например, заговори за т. н. „обществена година“ - период, в който младите германци да са на задължителна служба в армията, болниците или старческите домове. „Живеем в чудесна, богата държава“, каза Цимак пред издание „Билд“. „Една обществена година ще даде възможност на младежите да върнат нещо на Германия.“
Депутати от ХДС коментираха, че обществената година ще се отнася не само до младите мъже. „Службата ще трае 12 месеца и ще е за момичета и момчета над 18 години“, заяви Освин Вейт и добави: „Наборната служба е остаряло виждане. Няма да ни е достатъчна, за да се справим със заплахите, пред които сме изправени днес.“ Затова той смята, че младежите биха могли да бъдат полезни в други сектори, като например в пожарната.
Представители на германската Социалдемократическа партия заявиха, че идеята за „обществена година“ си заслужава да се обмисли. Други, сред които пълномощникът за отбраната в Бундестага Ханс-Петер Бартелс, изразиха несъгласие. Противниците на предложението смятат, че задължителната военна служба е в разрез със забраната за насилствен и принудителен труд. „Колкото и да ни се харесва тази идея, немислимо е да задължаваме 700 000 млади мъже и жени годишно на труд,“ отсече Бартелс.
От "абсурдна идея" до "огромна грешка"
От близката до бизнеса Свободно-демократическа партия пък нарекоха идеята „абсурдна“ и предупредиха, че връщането на военната повинност би струвало на държавата много пари. Левицата и Зелените също са против.
В същото време депутатите от Алтернатива за Германия (АзГ) подкрепиха предложението на ХДС. Това не изненада никого, тъй като преди време лидерката на крайнодясната популистка партия Алис Вайдел нарече в Туитър "огромна грешка" премахването на задължителната военна служба. Тогава Вайдел каза, че германският Бундесвер трябва отново да стане „атрактивен работодател“, за да може да запълни свободните места.
Анализатори допускат, че християндемократите се опитват да спечелят консервативни гласове. Скорошно онлайн допитване показва, че 60 на 100 от привържениците на Алтернатива за Германия „силно подкрепят“ връщането на наборната военна служба. Същото важи и за мнозинството (55,6 процента) от германците, става ясно от проучване на Сивей.
Предстои идеята да се обсъди на конгреса на ХДС през декември. Партията възнамерява да разработи детайлна концепция до 2020 година.