Турция скоро ще се нуждае от помощ. Защото е малко вероятно, че през следващите 12 месеца страната ще успее събере онези 170 милиарда долара, от които спешно се нуждае. Приятелски настроен Катар на бърза ръка обеща инвестиции за 15 милиарда долара, а в Германия започна дискусия за това дали да се помогне на Турция и ако да – как точно.
И в двата случая става дума за жестове с краткосрочен ефект. Ни повече, ни по-малко.
Никой отвън не може да помогне
Всъщност, нито Катар, нито Германия, нито която и да е друга държава би могла да помогне на Турция. Още повече, че става дума за сума, която съответства на една пета от БВП на страната. Помощта от Катар е само капка в морето, защото за стабилизирането на лирата, Турция се нуждае от солидна капиталова инжекция. А и не е работа на никоя отделна държава да помага на Турция, защото Турция първо трябва да си помогне сама – например като Централната банка повиши лихвите. Нещо, което Ердоган не желае. Освен това за подобни случаи съществува и МВФ. Там вече германското правителство би могло да подкрепи молбата на Турция пред Фонда. Правителството в Анкара обаче се страхува от условията, които МВФ би могъл да постави, за да отпусне капитал.
Турция сама си създаде сегашната криза. Заради пресищането на пазарите с евтини пари, страната успя да отбележи бърз растеж през последните десет години – но това стана за сметка на по-нататъшни структурни реформи. Днес виждаме как си отмъщава това, че реформите бяха прекъснати.
За овладяването на кризата, разбира се, са необходими и политически свободи. Те обаче бяха задушени още през миналите години. За да бъдат намерени рационални решения, трябва да има свободно пространство за обществени дискусии, в което да има място и за критики, и за съпротива. В днешна Турция подобни дискусии няма – нито в почти изцяло контролираните класически медии, нито в "социалните" медии, където бяха блокирани хиляди профили, само защото оттам са били публикувани критични изказвания.
Кризата застигна Турция само два месеца след президентските избори. С тях влезе в сила и новата президентска система на управление. Оттогава насам Ердоган сам носи отговорността за всичко, което се случва в неговата държава. Новата президентска администрация се разширява с бързи обороти, но президентската система все още не функционира както трябва. Тя не издържа и първия стрес-тест. Ердоган държи всичко под контрол, но не разполага с програма за бъдещето. Вместо това се опита да реши по-малката криза (тази с валутата) чрез по-голямата криза (тази с американския президент).
Но това му се удаде само донякъде. Опозицията се оплаква от огромната концентрация на власт у Ердоган, но все повече става част от неговата система. Система, в която Ердоган се е идентифицирал с турската нация. Който е против него, е враг на нацията. Дълбоко в себе си обаче, почти всички политически сили са се солидаризирали с Ердоган и неговото правителство. Те са се изправили като стена срещу външния враг, срещу американския президент Тръмп и неговото правителство. Постингите на Тръмп в Туитър и санкциите затормозиха тежко отношенията между Анкара и Вашингтон. Тръмп продължава да удря натовския си партньор, макар той да се е свлякъл на пода. Двустранните отношения задълго ще останат увредени.
Кризата като шанс
И ето, че в играта сега се намеси и Германия, която Ердоган до неотдавна обвиняваше в нацистки методи. Турският президент, който пристига на държавно посещение в Берлин на 28 август, се нуждае от надеждни съюзници. А Германия пък има интерес от това Турция да бъде стабилна и просперираща. Но Германия няма как да подсилва авторитаризма в Турция. Ако Ердоган не се промени, ще зейне пропаст, която с нищо няма да може да се запълни.
Все пак, актуалната криза предлага и шанс да се окаже влияние над Турция. Ердоган е човек на властта, който не се интересува от идеологии. Затова пък използва всяка удобна възможност, за да разшири властта си. Започналите преговори за присъединяване към ЕС, а по-късно и бързият икономически растеж бяха силни козове в ръцете му. Днес той вече не държи силни карти и подсилва властта си като се възползва от слабостта на държавните институции и опозицията. Актуалната криза обаче отслабва и позициите му – от момента, в който хората забележат, че той вече не може да изпълни обещанията си за по-високо благосъстояние. (…)
Онова, от което се нуждае Турция сега, е една нова история на успеха. В неспокойния регион пред вратите на Европа тя би могла да се превърне в стабилен пристан. И в икономическа сила с чар. Валутната криза за кратко е спряла дъха на Турция. И само от нея зависи дали ще успее да я използва като шанс.
Райнер Херман, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung