Европейците се нуждаят от човек, който да ги поведе. Човек, който се бори за ценностите, които направиха ЕС богат и свободен. Човек, който не се плаши и не се извинява за убежденията си. Има такъв човек, пише М. Хофман.
Макрон е лидерът на онези, които "подкрепят миграцията", обяви наскоро унгарският премиер Виктор Орбан. Той самият и Матео Салвини пък искали да "сложат край на нелегалната миграция". Подобни приказки несъмнено са чиста глупост, защото Франция също иска да спре нелегалната миграция, а Макрон в никакъв случай не може да бъде обявен за неин поддръжник, особено като се има предвид неговото често критикувано отношение към мигрантите във Франция. Но сега поне фронтовете са ясни. Вероятно предстои последната битка по тази доминираща нашето време тема. Да се надяваме!
От едната страна явно са "хората, които искат да спрат нелегалната миграция" - с други думи - десните популисти, които се опитват да създават нелиберални демокрации в своите страни. От другата страна са онези, които подкрепят миграцията и демокрацията, онези, които са разбрали, че са необходими компромиси за напредъка на ЕС. А гръмките фрази навярно помагат да се ловят избиратели, но рядко решават проблемите. Фактът, че Орбан и Салвини се представят за спасители на Запада, би бил много смешен, ако не беше толкова тъжен. Тях ги обединява единствено безкомпромисният, брутален и изпълнен с омраза маниер на действия.
По същество обаче двамата са коренно различни. Салвини иска другите страни-членки на ЕС да приемат мигранти от Италия и в това отношение е по-близко до Ангела Меркел, отколкото унгарския премиер. Орбан не иска в никакъв случай да приема мигранти, а желае те да бъдат връщани в родните им страни. Френският президент вероятно тайно се надява, че тези различия ще взривят новия унгарско-италиански съюз. За да стане това обаче, някой трябва да постави популистите под натиск. Засега останалата част от ЕС обаче допуска да бъде притискана от партии като италианската „Северна лига“, „Алтернатива за Германия“, унгарската „Фидес“ и други подобни.
А някои от утвърдените народни партии в Европа дори започнаха да копират стила на тези популистки партии, страхувайки се от техния успех. Това е грешният път! Правилният курс е този, който сега провежда Макрон. Той посреща твърдостта с твърдост, не се отмята от думите си и не се извинява за проевропейските си позиции. Тъкмо с тази тактика младият френски президент вече нанесе едно съкрушително поражение на дяснопопулистката си противничка Марин льо Пен.
Покажете тяхната некомпетентност и противоречивост!
Огромното и засега предимно мълчаливо мнозинство на европейците се нуждае от човек, който да ги поведе. Човек, който да се бори за онези ценности, които донесоха благосъстояние и свобода в ЕС. Човек, който не се страхува открито да казва мнението си в словесните двубои. Този човек е Еманюел Макрон - независимо от всички трудности, пред които е изправен сега във вътрешната си политика.
"Няма да отстъпя нито крачка назад пред националистите и пред онези, които насаждат омраза. И нека в мое лице те да виждат своя основен противник!", заяви Макрон при посещението си в Дания. Убеждения, поднесени по толкова категоричен и безстрашен начин имат потенциала да обединяват хората и да изразяват тяхното мнение. Те имат силата да изкарат наяве прикриваните различия между отделните популисти и да покажат на европейците, че Салвини и сие не могат да им предложат нищо. Те изобщо не знаят какво означава да се управлява конструктивно – това се видя през първите три месеца от управлението на новата коалиция в Италия. Тези хора не знаят и как да се борят срещу истинските проблеми като безработицата, климатичните промени и бедността.
Идната година предстоят европейски избори. Макрон е наясно, че бъдещето на ЕС зависи от това дали мнозинството европейци ще успее ясно да забележи колко некомпетентни и изпокарани помежду си са десните популисти. И Макрон е готов за тази решителна битка.