В Идлиб предстои кървава битка. САЩ този път не са принудени да водят войната срещу джихадистите, както беше в Афганистан. Тази работа явно ще свършат Русия и Иран. Те ще носят и последствията, пише Райнер Херман.
Времето, в което можеше да се намери политическо решение за Идлиб, вече изтича. Надеждата беше, че Турция, с подкрепата на Русия, все пак ще успее да реши два големи проблема, за да се предотврати нова кървава баня при повторното завладяване на Идлиб - последния бастион на бунтовниците. И двете неща явно няма да се окажат възможни.
По-леката от двете задачи, с които се зае Турция, беше да превърне въоръжените ислямистки групировки от сорта на „Ахрар ал Шам“ в прагматична опозиция. Такава, която да бъде призната от режима в Дамаск, както и от Русия, за "нетерористичен" събеседник. С други думи - онези, които не са идеологически свързани с джихада, биха могли да бъдат отново интегрирани в сирийското общество. Оказа се обаче, че Турция няма онова влияние над въпросните групировки, за което претендираше.
Какво да се прави с екстремистите?
Значително по-голямото предизвикателство е свързано с въпроса какво да се прави с ислямските екстремисти и джихадистите в Идлиб, чиито брой се изчислява на над 10 000 души? Докато те се правят на закрилници на цивилното население, явно ще се радват и на неговите симпатии.
По същество в Идлиб е концентриран сирийският вариант на Ал Кайда, който дълго време беше познат под името „Фронт ал Нусра“, а днес се нарича „Хаят Тахрир ал Шам“. Идлиб винаги е бил негов бастион и бойците му няма да се предадат така лесно, както в Дараа и в региона на Гута.
Като най-голяма бойна групировка те са гръбнакът на съпротивата срещу режима на Асад, още повече, че в борбата си за оцеляване към тези опитни джихадисти се присъединяват и редица по-малки сродни групировки.
Никой не иска екстремистите на своя територия
Турция не успя да принуди нито „Фронта Нусра“, нито по-малките групировки като „Хурас ал Дин“ да прекратят борбата и да сложат оръжие. Никой от външните участници навярно няма интерес от това джихадистите да се пренесат към Турция, Европа, Русия или Китай, откъдето да продължат терора си. Този път САЩ не са принудени да водят война срещу Ал Кайда, както беше в Афганистан. По всяка вероятност тази работа ще свършат Русия и Иран, а после ще понесат и съответните политически последици.
Закоравелите джихадисти няма да се предадат бързо. Битката за Идлиб ще продължи значително по-дълго от досегашните и ще бъде много по-кървава. А цената за това ще плати цивилното население.