В много отношения политиката на ГЕРБ не е еднозначна. През последните 10 години е имало успехи в различни сфери на управлението, особено когато прогресивни идеи на по-млади хора успяват да надвият корпоративни и задкулисни интереси.
Това се посочва в коментар на Румен Чолаков, председател на „Милениум клуб“.
Има обаче една област, в която действията на ГЕРБ винаги са били пълен провал и това е външната политика. Правителствата на Борисов непрестанно заемат биполярни, шизофренични, несигурни позиции, които крещят, че нямаме капацитета да се справим на световната сцена.
Колкото и да е природно интелигентен премиерът, както твърдят някои хора, и да успява да усеща настроенията на българите и да тушира напрежението, на международната сцена той остава гол и бос. И няма как да бъде иначе - международните отношения не могат да бъдат навигирани без да познаваш света и без да имаш личен допир до него чрез чужди езици и силна академична подготовка.
Затова и България постоянно се лашка като кораб без капитан и посока в бурно море. Par excellence, такава беше сагата с ООН - подкрепяме Бокова, не подкрепяме Бокова. Такива обаче са и другите позиции по всички въпроси. Подкрепяме Македония, но не изпращаме никого преди референдума да покаже тази подкрепа. Европейци сме, но защитаваме Орбан, но после пак сме срещу него. Солидарни сме с Великобритания за Скрипал, но също и с Русия. Каним Ердоган в България, търсим вниманието на Тръмп, ходим в Китай за инвестиции. Приятели сме с Израел, но развяваме сабите в Рияд. И всичките снимки от Давос и председателството на ЕС не могат да го прикрият. Борисов, в най-добрия случай, остава пощальонът и портиерът на Европа.
Трябва да бъде ясно, че това не са многостранни отношения, а реактивност, краткосрочно мислене, липса на характер и постоянно подвластие на чуждестранни интереси. Или казано с една дума: слабост.
Чувал съм да не кажа история, но поне един слух, че по време на кампанията за ООН някой е „посъветвал“ Борисов, че Бокова няма шанс, тъй като Германия ще наложи вето в Съвета за сигурност на ООН над нейната кандидатура и това е било убедително за него. Германия, разбира се, нито има право на вето, нито дори е в Съвета за сигурност на ООН, който се създава от победителите на Втората световна война.
Не знам дали е истина, но звучи реалистично и достоверно и показва сърцето на проблема. Дори Борисов да иска да вземе правилното решение, липсата на основни познания за света и историята го правят напълно подвластен и безсилен.
Затова не се учудвайте от това непостоянство. То ще продължава и занапред. Но ако в пределите на България „ослушването“ позволява сондаж за обществените настройки и дава възможността на ГЕРБ да вземе по-популярното решение, зад граница то води единствено до срам за държавата ни.
Има един идиоматичен израз на английски - „Светът е твоята стрида“ (“The world is your oyster”) - и смисълът е да се възползваш от възможностите, които имаш. За ГЕРБ, черупката на света продължава да бъде затворена.