Енергийната политика на Москва е своеобразната визитна картичка на Руската федерация в съвременния свят, заяви за Факти.бг проф. Нина Дюлгерова. Тя ще говори по темата на откриващата се в петък в Софийския университет кръгла маса за Русия след проведените наскоро президентски избори в страната.
Нейни организатори са Историческия факултет на висшето учебно заведение, Катедра „Нова и съвременна история“ и Евразийския център Via Evrasia.
Основните теми са групирани в няколко панела като енергийната политика на Москва, отношенията Москва-Вашингтон, руското общество и култура и други.
Енергетиката е основния коректив на външната политика на Кремъл, но и на позиционирането на страната в глобален и регионален план.
Битката за диверсификация на енергийните доставки и трасета се развива под знака на руските и европейско -американските проекти, които плътно обхващат Каспийско-Черноморския ареал, отбелязва проф. Дюлгерова. Според нея той вече включва не само традиционните Централна Азия и Кавказ, но в пълна степен и Балканския регион като неотменна част от нефто-газовите маршрути.
Все по-често в политическото и медийното пространство имена като „Южен поток”, „Северен поток”, „Бял поток”, „Набуко” се превръщат в ключови символи, обединяващи в себе си геополитическите акценти, противоборства и тактически или стратегически победи. Едва ли има в международен план политик и дипломат, който да не е изкушен от енергийните проекти, обединяващи-разединяващи държавите, управляващите елити, вътрешната и международната опозиция.
Русия енергично се възползва от своето геоенергийно преимущество. В тази насока тя е активно подпомагана както от обективни, но и от субективни обстоятелства, смята проф. Дюлгерова.
Обективните обстоятелства са свързани с намаляването на запасите в Северно море на нефт и газ, които чрез Норвегия даваха възможност на Западна и Ценрална Европа да не зависят изцяло от Русия.
Арабската пролет е субективният контекст, който позволи черното злато да отбележи рекордни цени на международните пазари. Освен това тя и намали притока на конвенционалните енергоресурси към Европа. Не трябва да се пренебрегва и нарастващото напрежение около Сирия и Иран.
Изборите от 4 март дадоха и допълнително предимство. Първо връщането на Владимир Путин в Кремъл носи вътрешна стабилност, но е и гаранция за прогнозируемост във външната политика и по-специално в енергийната сфера.