Нищо извънредно и извънземно не се случи. В уж държавата ни майките на "уж болните" получиха от уж вицепремиера уж извинение и уж оставка.
От ден първи на настоящия кабинет ФАКТИ посочи неведнъж, че ако това правителство падне, причината ще е само и единствено в специфичните характерови особености на Валери Симеонов.
Немирният Волен бе укротен с няколко пробации, а Красимир Каракачанов принципно се държи като небезизвестната Мадам Йес в Европа - вечно съгласен и безконфликтен. Сакън, да не стане пакост. За личния му статус и благополучие, разбира се. Апропо, след договора от Преспа, що за цели си поставя родното ВМРО?! Чета ли ще оглави баш воеводата или ще разпусне организацията. Да се благодарят на "Пиротска", че Тодор Александров и Ванче Михайлов са добре закопани...
Нека обаче да се върнем на авера му от малката коалиция с големите ядове. Стиснат се оказа Симеонов. Мина само с едно "извинявайте". При това час по-рано отсече, че няма да се извини, защото нямало да е искрено. Пък това не бил неговият стил. После обаче отиде на коалиционен съвет при Борисов и бързо потърси микрофон да коригира позицията си.
Не беше честно и това, което политици и медии причиниха на Борисов при неколкодневното му отсъствие от страната. Да го занимават с битовизми, докато подписва двустранни споразумения, вероятно за преместването на Хеопсовата пирамида на Перперикон и подобни проекти от фундаментално значение. И да пита човекът с тревога ятото журналисти, отлетяло с него в топлите страни, дали няма преврат в България. Не е честно...
След избухването на скандала с майките премиерът започна да говори за Симеонов не като за свой заместник, а едва ли не като за натрапник, появил се изневиделица като негово вице и станал изведнъж най-важният човек в държавата. След Него, разбира се, това никой не го оспорва. Симеонов - човекът-темел на конструкцията. Хайде де...
Да се замислим и за друго. Какви ли пакости са направени в суматохата, докато кашляхме от димната завеса "Симеонов". Перфектното време за Гинките и калинките, за захранка на всякакви прегладнели бенефициенти и други финансови гимнастики.
При подобни обстоятелства един мандат по-рано Борисов вече щеше да е подал оставка и да отиваме на нови избори. Само че след две оставки суетата не му позволява да напусне политиката като недовършил нищо започнато. Нищо че вероятно пак би спечелил парламентарните избори. Издънката с неслучилата се "майка на нацията" явно още му държи влага. Но едва ли е само това.
Борисов е наясно, че едно публично отстрелване на Валери Симеонов, превърнал се в олицетворение на злото от дикенсов тип само за броени часове, ще му даде осезаем рейтингов и най-вече времеви бонус. В сравнение със "злодея" премиерът ни е като тимуровец, отгледан от майка Тереза. Може да го отстреля, но явно не може да си го позволи. Не се връзвайте на приказките, че конструкцията щяла да се срине без Симеонов.
Сидеров, който не крие ненавистта си към Симеонов и вечно гладният за власт Каракачанов ще му прелеят чаша вода на празното кресло, па ще плеснат с ръце и ще се прегърнат уж осиротели. Гласовете им са достатъчни, а и Марешки е насреща, ако стане напечено. Нищо, че и той уж "не се кльопа" с Каракачанов. Не слушайте кой какво говори, а кой какво прави. Това важи и за опозицията. ДПС могат за десет секунди да "преосмислят" курса си при подаден сигнал от Сараите, а БСП трябва да даде отговор на един фундаментален въпрос. Защо в най-сиромашката държава в Европа левицата не може да вземе властта. Засега се налагат два възможни отговора - или държавата не е толкова сиромашка, или БСП не е толкова лява.
Борисов не може да си позволи да разкара Симеонов, защото обвързаността им най-вероятно е надхвърлила чисто политическото взаимодействие. И е преминала в другата сфера, където често се налага да пускаш шредера, за да ти е мирна главата.
Има само един вариант, при който Симеонов би склонил да се оттегли - ако Борисов му ходатайства пред Тръмп да прави стената между САЩ и Мексико. Сигурна и монолитна, като Великата българска ограда в Странджа на Спасителя на българската ракия.