Не е Путин онзи, който управлява Русия. Той делегира президентските пълномощия на малка група хора. А това си е престъпление, казва Глеб Павловский, един от архитектите на режима на Владимир Путин. Интервю на Ж. Немцова:
Глеб Павловский е смятан за един от архитектите на режима на Владимир Путин и за съавтор на концепцията за суверенна демокрация. Работил е в Кремъл от президентските избори през 1996 до 2011, когато внезапно остана извън администрацията на президента. С него разговаря Жана Немцова:
През 2008 Путин подписа указ за награждаването Ви с ордена "За заслуги към отечеството" втора степен. За какви заслуги ставаше дума?
Глеб Павловский: За незначителни заслуги. Аз не зная какво точно е имал предвид. От 1999 година започна доброто ми сътрудничество с него. Аз не бях очаквал, че приемникът на поста (на президента Елцин - б.ред.) ще бъде именно Путин. Но това и не беше особено важно за мен. Аз просто подготвях кампанията (на президентските избори през 2000 г. - б.ред.) - за който и да е следващ президент. А после на власт дойде Путин. Той се оказа силен в тази игра, а и в политиката. А на мен той много ми хареса. И изобщо е приятно, когато се печели една кампания, а не се губи. А после, аз чисто и просто се влюбих политически. Станах човек, който постоянно иска да подсили позициите на обожавания от мен президент.
Тоест получихте медал за любов към президента?
Глеб Павловский: Е, получих го за работата си, разбира се - а тя наистина беше добра.
Вие наистина ли вярвахте в такава странна концепция, каквато е тази за суверенната демокрация?
Глеб Павловский: Суверенната демокрация е идеология или даже дискурс. Това всъщност беше путинизмът, а аз бях ултра-путинист. През 2008 година, например, аз бях против това Путин да си тръгне от властта. Но когато това се случи, аз разбрах, че подобно нещо е възможно. Разбрах също, че съм грешал, смятайки, че няма проблем в това Путин да държи практически цялата власт в страната. За Путин и до днес си остава травма, че за неговата оставка (на президентските избори през 2008 г. - б. ред.) дойдоха да гласуват повече избиратели, отколкото бяха участвали на предходните избори.
Вие твърдите, че Путин има огромни заслуги към страната.Бихте ли се конкретизирали?
Глеб Павловский: Има такива заслуги, които обаче намаляха или се изгубиха. Но основната му заслуга си остана. Путин накара хората да повярват, че живеят именно в днешна Русия. Социологическите проучвания потвърждават, че до 2000 година хората смятаха, че живеят в някакво промеждутъчно образувание и чакаха, също както и през 1991, нещо да започне или свърши и да се появи още някаква нова държавност и още един нов живот.
Втората му заслуга е, че възстанови армията. Мисля, че тази заслуга Путин си поделя със Сердюков (Анатолий Сердюков - министър на отбраната от 2007 до 2012 г. - б.ред). Сега страната има армия. Вярно е, че тя може би се управлява и използва неправилно, но все пак я има.
Галеристът Марат Гелман, който дълго си сътрудничеше с администрацията на президента, публикува постинг, в който се твърдеше, че след Путинвсички ще бъдат наказани, а всъщност трябвало да бъдат наказани само 200 души в Москва и още около 15 000 из цялата страна. Но в никакъв случай - всички. Защо има толкова страхове какво ще се случи след Путин?
Глеб Павловский: Не мисля, че става дума за страх. Тук се съдържа някакво рационално зрънце. Придворните на Путин - а това са няколко десетки души, са онези, които парализират целия конституционен строй на Руската федерация. Това не е някаква диктатура, а просто един телефон. Ние така и не усещаме, че не е Путин онзи, който в действителност управлява страната. Путин делегира президентските пълномощия на малка група хора. Това, между другото, може и да е длъжностно престъпление, не съм съвсем сигурен. Той делегира дори пълномощията си на върховен главнокомандващ, а това, с извинение, си е вече истинско военно престъпление.
Когато говорим, че "Путин е направил нещо", ние всъщност говорим за действията на Сечин, на двамата братя Ковалчук (Юрий Ковалчук, съпритежател и председател на съвета на директорите на банка "Россия", и Михаил Ковалчук, директор на Научния институт "Курчатовский" - б.ред.), а още и за Ротенберг (бизнесмена Аркадий Ротенберг - б.ред.) и за готвача Пригожин (бизнесмена Евгений Пригожин - б.ред.). Естествено става дума и за ръководителите на президентската администрация Вайно и Кириенко.
Тези хора разрушават моята държава. Фактът, че тя още издържа на тяхната политика, говори за качеството на нашата работа в миналото. Но тя вече трудно удържа положението. Не изключвам възможността тя да бъде разрушена - но не от народно въстание под ръководството на Навални, а от кремълския двор. И това положение не може да се промени, докато тези хора не си тръгнат от властта и не бъдат изправени пред някой относително честен съд. Аз съм готов да ида на съд. В крайна сметка тези хора днес постоянно се кълнат в православието. Но Библията е книга за праведния съд, а днешна Русия е страната на несправедливия съд.