Защо изтеглянето на американските войски от Сирия е лоша новина за Русия, анализира руският ежедневник “Взгляд“, цитиран от Агенция "Фокус".
Оттеглянето на американските войски от Сирия е добра новина за Доналд Тръмп. Най-накрая той започна да следва политиката, която е обещал на някои свои избиратели-изолационисти, които искрено не разбират защо военното присъствие на САЩ в Сирия е необходимо и защо е необходимо да се харчат пари за него (обаче, съдейки по проучвания на общественото мнение, това не беше разбрано не само от изолационистите, но и от по-голямата част от американците). В името на демонстративната "стъпка назад", Тръмп не се уплаши да се скара със силно уважавания в страната генерал Джеймс Матис, който подаде оставка веднага след като президентът изрази решението си за контингента в Сирия.
Оттеглянето на американските войски от Сирия е добра новина за самата Сирия, където (както и Москва) те подчертават ежеседмично: никой не е канил САЩ, те са нелегално на нейна територия, опитвайки се да помогнат за свалянето на напълно законното правителство. Наистина, прекратяването на американските въздушни удари, от които местното население е особено засегнато, е перспектива не на настоящето, а на бъдещето. Засега само две хиляди американски войници ще напуснат Сирия в рамките на два до три месеца. Но американската авиация ще остане в същите бази извън Сирия, където е била разположена по-рано, и ще бъде готова да се присъедини към конфликта по всяко време.
Оттеглянето на американските войски от Сирия е добра новина за онези, които биха искали публичното унижение на Вашингтон. Сега американските генерали се опитват да изградят "добра новина", но още от една или две години беше ясно, че Пентагонът не е постигнал целите си в Сирия и не може да ги постигне. Подкрепата за "умерената опозиция" беше провал поради поражението на тази опозиция, а ЦРУ, чиито оперативни служители набираха бойци на място, като че ли предадоха всички, които успяха. След края на „прочистването по Ефрат“ присъствието на американците в страната беше позиционно стоене, което не можеше да се превърне в нещо различно от открит военен конфликт с Русия, докато обичайната прокси война не донесе никакви бонуси „на фронта“.
Въпреки това, твърденията, че изтеглянето на американските байонети от Сирия е добра новина за Русия, за съжаление, са твърде оптимистични. Дори въпреки факта, че в рамките на публичните изказвания руските военни и дипломати одобриха хода на Вашингтон.
Първата причина е, че американските войници заминават, но Съединените щати остават - и участват в прокси-война чрез чужди ръце с помощта на интриги, финансиране или доставки на оръжие и ще продължат да участват. Няма никакви американци около Донбас, но тяхната деструктивна и значима роля в украинския конфликт е очевидна, пише изданието.
Коалицията, обикновено наричана "проамериканска" в руските медии, ще продължи да функционира. Французите, които се забъркаха в сирийския конфликт много преди активната намеса на Вашингтон, не си отиват. Саудитска Арабия все още се намира там със сателити от типа на Обединените арабски емирства (ОАЕ) - един от основните двигатели на процеса на преразпределение на влияние в Сирия. Само миналия месец имаше съобщения, че саудитците ще отпуснат 100 милиона долара за продължаване на сирийската си политика, още 50 ще бъдат дадени на Обединените арабски емирства, същото толкова и на французите.
В същото време развитието на ситуацията в региона ще стане още по-непредсказуемо, т.е. експлозивно. Очевидно Израел и, което е по-важно, Турция ще започнат по-агресивна политика. Между другото, в навечерието на подписването на заповедта за оттегляне на войските, Тръмп проведе дълги телефонни преговори с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Основните различия между американците и турците в региона са кюрдите (Башар Асад е еднакво мразен и от двете страни, но сега Анкара се опитва да не заявява публично това). Ако за САЩ, кюрдите са главният съюзник и партньор, за турците те са врагове. Самите кюрди играят единствено за себе си и е възможно след като американците напуснат, те да станат много по-съгласни на съюз с Асад, който им беше предложен повече от веднъж. Това е добре, пише изданието.
Лошото е, че американците балансираха присъствието на Турция, с други думи, турските войски бяха принудени непрекъснато да се съобразяват с тях, а сега Ердоган разшири възможностите за разрушително творчество. Крехкото равновесие е нарушено и твърде много сега зависи от това как и дали Москва е в състояние да сдържа турските амбиции, чиято основна същност е да оформят значителна част от Сирия като зона на своето абсолютно влияние.
Освен това от Москва зависи дали ще бъде възможно да се запазят все още оставащите центрове на тероризма в Сирия. Трябва да се разбере, че в провинция Идлиб, където са събрани групировки от всякакъв вид, изтласкани от други райони на Сирия, все още нищо не е ясно. Вече не е възможно да се прехвърли отговорността за евентуалната дестабилизация на Съединените щати. В най-добрия случай ще се прехвърли на Турция, тъй като Идлиб е в нейната област на отговорност, но Анкара и Вашингтон, противопоставящи се на международно ниво, са фундаментално различни субекти. В глобалното измерение тежестта на тези участници е несравнима и с Турция Русия просто трябва да поддържа добри отношения, което донякъде стеснява полето за маневриране.
И последно. Докато американците присъстваха в Сирия чрез войски и оръжие, имаше тема за договаряне. От доста дълго време координацията около Сирия беше почти единственият канал за взаимодействие между Руската федерация и САЩ, понякога продуктивно взаимодействие. Колкото и американците да искат да вкарат Русия в пълна изолация, те не могат да отрежат тази линия от контакти с Москва, цената на въпроса е твърде висока - рискът от открита война (която те обичат да наричат Трета световна война).
Според конспиративната, но много често срещана гледна точка, възможността за договаряне с Вашингтон се превърна в една от основните причини за въвеждането на руския контингент в Сирия. Макар това да е само конспирация едва ли е възможно да се изключи напълно този мотив. Ще отстъпим тук и ще се отстъпите там (например в Донбас) - това е доста работещ метод, когато става въпрос за наистина мащабно противопоставяне на суперсили.
Както и да е, сега този прозорец от възможности се затвори - американците напускат играта и не планират да седят на обща сирийска маса. Това е разбираемо: те вече не очакват да спечелят в Сирия, сега техният интерес е да спаси (ако е възможно) остатъците от влияние "на сирийския фронт", но в същото време да разпалят конфликта и да инвестират в неговото влошаване. Тъй като не могат да бъдат победител и трябва да напуснат, те ще целят конфликтът да продължи доста дълго и да изтощят противника колкото е възможно повече
Сега ще трябва Русия да се договаря не със САЩ, а с Турция, която няма какво да предложи в други области (например Донбас), но като посредник между руснаците и американците, турците очевидно не са подходящи. Израелците, например, са подходящи, но те искат твърде много, а способността на Русия да повлияе на Иран по такъв начин, че да реализира дори половината от израелските желания, е ограничена.
В краткосрочен план Русия получава регион, в който политическо уреждане на конфликта вече е започнало, но постигането на наистина траен мир е въпрос за далечното бъдеще. Американците вече няма да се занимават с Русия директно, но ще увеличат натиска си отвън, налагайки "война на изтощение" и очевидно искат Русия да затъне в сирийския пясък. В същото време политическата карта не е опростена, напротив, отново ще започне процесът на преразпределение на сферите на влияние, чиито резултати са непредсказуеми, също толкова непредсказуеми като турците и саудитите.
В същото време Москва ще трябва да реши къде да заложи и какви възможности има за атаки и отстъпки, тъй като в глобален смисъл конфронтацията със САЩ продължава. В случая със Сирия сега на практика Русия няма какво да предложи на американците, защото американците сами не искат нищо конкретно от там.
Освен, разбира се, Русия да губи след тях.