Елементарният въпрос, който си струва да се зададе е защо македонските управници не могат просто да признаят, че езикът е български, както огромното мнозинство от експертите твърдят, и да си спестят всички главоболия. Това пише в авторска статия Алекс Алексиев, син на бележития български писател и карикатурист Райко Алексиев и внук на Никола Алексиев, дългогодишен активист на ВМРО от Солун.
„Има доста хора, които вярват, че ако си затворим очите и Македония влезе в Съюза, той някак си ще цивилизова тази бедна балканска провинция. Други настояват, че ако България не обръща внимание на фалшификациите и обидите и направи всичко възможно да интегрира Македония икономически, нещата ще се подредят“, коментира той и допълва, че този тип поведение е причинил не малко войни в миналото и няма гаранция, че няма отново да го направи. „Един кандидат за членство в Европейския съюз си е присвоил езика и голяма част от историята на един съсед в пълно противоречие на европейските демократични норми. Кандидатът се казва Македония или Северна Македония, ако влезе в ЕС“, посочва Алекс Алексиев за „Фокус“.
„Въпросният език е български, за който македонският е един локален диалект, а историята е стандартната българска история до създаването на Югославия през 1945 г. Това, което наблюдаваме не е нищо друго, освен откритата фалшификацията на историята на един член на ЕС и присвояването на неговия език“, заявява той. „И така, какво точно стана на тази бедна балканска провинция, което да я накара да се държи по начин, който й обещава само неприятности“, пита Алексиев.
„Това, което стана, се нарича комунизъм и той изигра типичната си пагубна роля и в Югославия, и в България. В момента често се забравя, че преди да се скара със Сталин през 1948 г., Тито беше не по- малък тоталитарен сатрап (със своя собствен ГУЛАГ на Голи Оток) от “вожда на народите.”“, уточнява той. „Що се отнася до българските комунисти, те никога не са били нищо друго, освен послушни лакеи на болшевишката партия. Самата Югославия, въпреки постоянните си претенции за ‘братство и единство’ винаги е била една доминирана от сърбите фалшива федерация, както стана кристално ясно, когато тя започна да се разпада след смъртта на Тито в 1980 г.“, подчертава Алекс Алексиев.