А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
Лука 10:27–29
Какво да направя, за да наследя вечен живот?“ – това пита законникът.
И си отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог…“
Правилен отговор. Потвърден от Христос: „Право си отговорил…“
Разговорът би трябвало да спре дотук, нали?
Ключов въпрос, верен отговор. Изглежда прекрасно.
Но не е.
Защото верният отговор идва с грешно отношение.
Заради това законникът хитро продължава:
„А кой е моят ближен?“
Защо пита това? „Понеже искаше да оправдае себе си“.
Защото в сърцето си знае, че не обича ближния, както себе си.
И вместо да се изправи срещу този проблем, законникът хитро се опитва да го прехвърли…върху Бог.
Който Единствен има власт да го оправдае.
Вечният провал на ума, опитващ да оправдае себе си.
Източник: urumov.bg