На този ден преди 17 години, румънският прокурор Кристиян Панаит се хвърля от терасата на третия етаж на дома си на ул. „Логофът Лука Строичи“ 35 в Букурещ.
Кристиян Панаит е обещаващ млад прокурор в отдела за специални разследвания, на когото според всички очаквания предстои блестяща кариера. Един ден, в началото на 2002 година, началниците му поставят деликатната задача да разследва колегата си Александру Леле за предполагаемо участие в контрабандни схеми и пране на пари. Няколко месеца по-рано прокурор Леле е арестувал Адриан Търъу по разследване за контрабанда на горива в особено големи размери. Само че арестуваният е син на областния управител на Бихор, Аурел Търъу, висш член и спонсор на управляващата Социалдемократическа партия. Два дена по-късно, след натиск от най-високо равнище, Адриан Търъу е освободен и веднага бяга в САЩ. Александру Леле е бесен и обвинява публично министър-председателя Адриан Нъстасе, че е провалил делото. Това, разбира се, няма как да му бъде простено. За целта кукловодите решават да употребят амбициозния Кристиян Панаит, пропускайки факта, че той, освен амбициозен, е педантичен и принципен. Младият прокурор се заема сериозно със задачата и започва обективно разследване. Началниците му дават да се разбере, че очакват от него да приключи следствието максимално бързо. Отначало действат с намеци и недомлъвки, но впоследствие, когато търпението им се изчерпва, започват да го притискат директно с груби заплахи. От друга страна, колкото повече се задълбочава в разследването, толкова по-ясно става, че няма никакви доказателства срещу Александру Леле и случаят е съшит с бели конци.
Кристиан Панаит с горчивина си отговаря на въпроса „Защо аз?“, който си е задал при възлагането му на това отговорно дело. Избрали са го не защото е компетентен, а защото са го смятали за лоялен, слабохарактерен и лесен за манипулиране. И решава да им покаже, че са сбъркали. Изненадващо за висшестоящите, разследването на Кристиян Панаит приключва с формален отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на доказателства за извършено престъпление.
Оттук нататък отмъщението на властимащите, които се чувстват предадени, се стоварва върху него с цялата си сила. Започват демонстративно да го следят и подслушват. Колегите му се страхуват да общуват с него, а приятелите му го отбягват. За капак прокуратурата образува служебна проверка срещу него. За съжаление психиката на младия мъж не издържа на този тормоз. На 10 април 2002 г., само тринадесет дни след последния му 29-ти рожден ден, Кристиян Панаит се хвърля в пропастта, за да полети към безсмъртието.
Две години след този акт на отчаяние Моника Маковей е назначена за министър на правосъдието и започва мащабна съдебна реформа. През 2006 г., по нейно предложение, главен прокурор става Лаура Кьовеши. След приключването на изключително успешния ѝ мандат, през 2013 г. Кьовеши е назначена за шеф-прокурор на Националната Дирекция Антикорупция и затворите започват да се пълнят с премиери, депутати, министри, областни управители и корумпирани политици от всички политически партии. Разбира се, управляващите социалдемократи не се предават и отвръщат на удара с всички възможни средства.
По ирония на съдбата символичният финал на тази епична битка може би ще завърши точно днес, 17 години след трагичната смърт на Кристиян Панаит, когато се очаква Европейския парламент и представителите на Европейския съвет да се обединят около кандидатурата на Лаура Кьовеши за главен Европейски прокурор. А там, някъде високо в небесата, духът на Кристиян Панаит най-после ще намери покой и утеха, че саможертвата му не е била напразна.