Красимир Димитров е роден в Монтана. Завършва магистратура по право в СУ „Св. Климент Охридски“. Има специализация по „Правни клиники”, Вашингтон и Ню Йорк. От 2002 г.
е член на Комисията за защита на личните данни. Преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски“
по семейно, наследствено и гражданско право.
Експерт е към правната парламентарна комисия.
Терминът „кражба на фирми” не е юридически и такъв вид престъпление в Наказателния кодекс няма. Той придоби гражданственост през последните 5-6 години поради много случаи, при които определено лице чрез документна измама става собственик на търговско дружество без знанието и съгласието на истинския. Това коментира Красимир Димитров в интервю за в. „Строител”.
Съществуват няколко схеми да откраднеш фирма. Всичките са свързани със смяна на управителя на търговското дружество с неистински протокол, като след това новият издава запис на заповед или сключва симулативен договор, с който задължава компанията или пък директно се разпорежда с недвижими имоти или друго имущество на търговското дружество. Безспорно огромният проблем тръгна от съществуващата възможност за безконтролен достъп до лични данни на съдружници и акционери на търговски дружества в Търговския регистър, както и до образци от документи, намиращи се там.
Голяма грешка според мен, допусната при създаването на Търговския регистър, беше сканирането на всички намиращи се на хартия документи на търговското дружество и качването им в интернет. Оказа се, че в много случаи във фирмените досиета се съдържат документи, които изобщо не е било необходимо да се представят. Това са например ксерокопия на лични карти и др. и те се озоваха в достъпен вид в електронния Търговски регистър. Другият проблем беше свързан с наличието на повече от необходимите лични данни, предоставени при регистрация на търговското дружество, както и сканираните образци на подписи на управители. Оказа се, че практически е невъзможно те да бъдат заличени впоследствие, и така се отвори широко поле за създаване на неистински документи от страна на измамниците. Последният случай с опита за кражба на строителната фирма „Пътища и мостове” ЕООД във Варна е интересен с това, че при промяната на управителя на фирмата е използван електронен подпис и лице, което няма имущество. Целта обаче е същата – да се извърши разпореждане с имущество на дружеството и евентуално с неговите банкови сметки.
Ще има ли ограничения на достъпа до Търговския регистър?
С измененията и допълненията на закона, които ще влязат в сила от 1 януари 2013 г., се въвежда т.нар. регистриран достъп до Търговския регистър. Той се предоставя в териториалните звена на Агенцията по вписванията след представяне на молба и документ за самоличност. Лицето, поискало достъп по електронен път, следва да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията. По този начин е възможно да се установи кои лица са влизали в системата и са се интересували от съответните търговски дружества при наличие на злоупотреби. Според мен от гледна точка на защитата на личните данни определена информация в Търговския регистър трябва да е достъпна за всички, а друга – само за лицата, имащи правен интерес. Освен това би могло в закона да се предвиди решенията относно избор или освобождаване на управител на търговско дружество да са действителни, ако подписите на съдружниците са нотариално заверени или за проведеното събрание е съставен протокол от нотариус, удостоверяващ съдържанието на приетите решения. Предложение в такъв смисъл имаше от Висшия адвокатски съвет.