Присмехът винаги е бил използван като средство
за контрол.
Присмехът иска да те държи в клетката на
несвободата.
Присмехът иска да контролира твоето поведение.
Присмехът иска дори да диктува твоето мислене –
присмехът е диктатор, наистина!
Днес има един специален публичен жанр – либерално хихикане.
Вярваш в Бог? Хихихи! За семейство от мъж и жена? Хихихи.
Либерали уж, а всъщност – нетърпящи друго мнение.
Всъщност, присмехът сам по себе си е нищо.
Но той има таен съюзник вътре в нас!
Горделивостта, себелюбието, егото вътре в нас.
Да не ни се смеят! Да бъдем одобрени!
От кого да бъдем одобрени? От безумието на днешното време?
Нужно ли ни е?!
Слепец слепеца ако води – и двамата падат в яма.
Нужно ли ни е сляпо водачество?
Не е ли по-добре да бъдем свободни и да носим с радост присмеха заради вярата си в Христос?
Така, както Христос понесе гавра заради нас на кръста!
Щастливи да бъдем с присмеха заради Христос!
Автор: Александър Урумов
Александър Урумов е кандидат за евродепутат от листата на ВМРО-Българско национално движение, поставена под номер 3 в бюлетината за изборите.