Виждал съм съкрушени хора с разбити сърца.
Угаснали погледи, без надежда.
Знам как се чувстват такива хора.
Много добре знам, защото съм бил там, в долината на мрачната сянка.
Ходил съм там, по тези друми...
Носил съм болезнено тесните обувки на изгубения смисъл.
Гледал съм с очите на апатията и не съм срещал нищо, достатъчно радостно.
Ръцете на моето безразличие така и не намериха хляб, достатъчно сладък за вкуса на огорчението в устата.
Небето е ниско и оловно-сиво там, в долината на мрачната сянка.
Пръстта е остра и настръхнала, враждебна е земята там.
Къде се намира тази долина на мрачната сянка?
В празнотата на сърцето ни – там се намира.
Затова Бог допуска такова сърце да бъде разбито.
Бог е най-добрият в събирането на парченцата от съкрушени сърца.
Той ги сглобява отново, но този път по правилен начин.
И тогава вече знаем – трябва да пазим това ново сърце.
Защото в него са изворите на живота.
Автор: Александър Урумов
Александър Урумов е кандидат за евродепутат от листата на ВМРО-Българско национално движение, поставена под номер 3 в бюлетината за изборите.