За прекъсването на строителството на Южен поток има много специфичен виновник и не трябва да го търсим в Сърбия, пише Никита Бондарев в "Независимая Газета". Никой не допринесе повече за разпадането на Южен поток, отколкото българският премиер Бойко Борисов. С усилията му в България не бяха изпълнени още два съвместни проекта с Русия в областта на енергетиката - АЕЦ Белене и петролопровода Бургас-Александруполис. Три от тези проекти като цяло в експертната общност бяха известни като „големият енергиен шлем“. Всъщност, първото нещо, което направи Борисов, когато встъпи в длъжност на 10 юли 2009 г., бе да поиска от министъра на енергетиката в напускащото социалистическо правителство да прекрати всички преговори и всички съвместни проекти с Русия. Те разговаряха за доставките на природен газ, петролопровода Бургас-Александруполис, изграждането на българския участък от главния тръбопровод "Южен поток" и АЕЦ "Белене", както и за подготовката на Български енергиен холдинг (БЕХ) за участие в строителния проект на топло-електроцентрала в столицата на Македония Скопие. Така Борисов изрази намерението си да отмени всички споразумения на предишния кабинет с Русия в областта на енергетиката.
Трябва да се отбележи, че в десетте години от юли 2009 г. настъпиха много промени в българския политически живот, но не и съдбата на „големия енергиен шлем” - всички съвместни енергийни проекти с Русия са зачеркнати или остават замразени, бъдещето на нови проекти е мъгливо. Разговорите на Бойко Борисов и Владимир Путин в Гданск на 1 септември 2009 г. са много характерни в този смисъл. Преди десет години Путин обясни на българския си колега значението на руската енергийна политика на Балканите и след това по много емоционален начин формулира своето кредо относно енергийното сътрудничество с българското правителство. „Всички проекти, които сме разработили досега, са насочени, наред с други неща, към повишаване на статута на България като основен енергиен център в Европа, като основна транзитна страна. По същество, за да се промени геополитическия статус на страната и да се даде възможност да се печелят допълнителни пари от транзит” каза Путин. „Ако по някаква причина българското правителство смята, че даден проект не отговаря на интересите на България, тогава Русия ще реши тези проблеми, но по други начини. И ние ще намерим други възможности за сътрудничество и ще търсим и правим това без никакви проблеми и негодувание, изхождайки от интересите един на друг ”, заяви руският премиер.
Путин каза следното за проекта "Бургас-Александруполис": „Говорим за петролопровода от много години. И там са 280 километра. Вече сме изградили петролна система от Източен Сибир до китайската граница, която е 1 500 километра и скоро ще бъде завършена до брега на Тихия океан. И те започнаха само преди две години. А Бургас-Александруполис се обсъжда вече седем години! Просто кажи не, и това е - и затвори темата. Същото се отнася и за други проект” каза Путин. Записът на срещата на двамата премиери, излъчвани по централните телевизионни канали, дава възможност да се проследи реакцията на Борисов на изявленията на руския му колега - от протокол, дипломатично правилна усмивка до изненада, объркване и дори, може би, страх.
Въпреки това, българското ръководство продължи да държи Бургас-Александруполис в неопределеност (нито да, нито не) в продължение на почти една година, до 11 юни 2010 г., когато по време на среща с посланици на Европейския съюз, Б. Борисов заяви абсолютно неочаквано за закриването на тръбопровода Бургас - Александруполис и АЕЦ Белене. По-късно обаче Борисов опроверга думите си, като заяви, че съдбата на тръбопровода зависи от доклада на еколозите, чиито резултати са очаквано отрицателни. Едва на 7 декември 2011 г. последва изявление за окончателното и неотменимо затваряне на петролопровода Бургас-Александруполис. Като причина за изоставянето на строителството се посочва икономическият недостатък на проекта за България и опасността, която се създава за екологията на страната и съответно за туристическата индустрия в България.
На 28 март 2012 г. на заседанието на Народното събрание бе прочетен докладът на вицепремиера и министър на финансите, според който България напуска проекта за изграждане на АЕЦ Белене. Реакторът, вече сглобен от специалисти на "Росатом", беше предложен да бъде поставен като 7-ми енергоблок на АЕЦ "Козлодуй". На площадката, подготвена за АЕЦ "Белене", беше предложено да се инсталира топлоелектрическа централа. Премиерът Борисов направи коментар по този доклад. Основните причини за закриването на проекта, той нарече огромните разходи, страната не била в състояние да го финансира сама. В допълнение към трудностите, свързани с плащанията по дълга, той спомена хипотетичната възможност за увреждане на атомната електроцентрала по време на земетресение, което ще нанесе големи щети на страната. Предложението на руската страна да поеме финансирането на проекта изцяло върху себе си Бойко Борисов категорично отхвърли.
На 12 октомври 2015 г. българският премиер Бойко Борисов направи изявление, в което призна, че трите най-големи инвестиционни проекта в историята на съвременната България - АЕЦ Белене, петролопровода Бургас-Александруполис, газопровода Южен поток - бяха спрени от решението на българските власти в името на партньорството със САЩ. „Спряхме три големи руски проекта. Спряхме руските самолети, които летяха до Сирия над морето. И ако това не е партньорство, тогава какво?” Борисов попита това членовете на Американската търговска камара. Думите му очевидно бяха вдъхновени от напредъка на проекта „Турски поток“ и стагнацията на „Южен поток“.
Това твърдение съвсем предсказуемо предизвика известен отзвук в руските медии и правителствените среди, по-специално руският външен министър Сергей Лавров отговори на твърденията на Борисов. На фона на това сензационно изявление, България навлезе в период на предстояща неизбежна енергийна криза, свързана с постепенното спиране на реакторите на АЕЦ Козлодуй, които са приключили живота си и липсата на адекватна замяна на капацитета на централата.
Днес Бойко Борисов обещава, че трансевропейският клон на "Турски поток" през територията на България ще бъде изграден, независимо от това дали САЩ или Европейската комисия ще се намесят. От една страна, на фона на закриването на старата атомна електроцентрала, проекта за газопровод „Набуко“, на който България се надяваше, както и кризата в отношенията между Русия и Украйна, Борисов просто няма друг изход. От друга страна, Борисов се показа не само като противник, но и целенасочен и последователен ликвидатор, убиец, ако искате, на всички съвместни българо-руски енергийни проекти. Тук не става дума за културно сътрудничество, но дори и там Борисов ще остави след себе си изгоряло поле. Така че всички изявления и инициативи на този човек трябва да се приемат с голяма загриженост.