"Деляне, Бойко, поколението Z ви пенсионира": какво предстои

Коментар на Веселин Стойнев:

Протестната вълна срещу управлението вече e факт. В понеделнишката вечер десетки хиляди протестираха в София и много областни градове на страната – в пъти повече от предишния протест на 26 ноември. По мащабите си протестната вълна надхвърли тази от 2013-а и се изравни с протестите от началото на 1990-те. Гъстотата на протестиращите, особено около "Дондуков", Народното събрание, Президентството и БНБ, чак до "Съборна" наподобяваше претъпканите автобуси в пиковите часове при социализма. Мнозина носеха невръстните си деца на ръце. И най-забележителното бе, че отново половината от протестиращите бяха най-младите, т.нар. джензита – поколението Z .

"Нека главното Д са децата ни"

Протестите бяха напълно мирни – срещу Делян Пеевски, Бойко Борисов и управляващите . Бюджетът бе само повод от предния протест и само част от негодуванието срещу нелегитимния начин на управление. В София се скандираше "Шиши вън", "Кой не скача е прасе", носеха се плакати "Деляне, Бойко, поколението Z ви пенсионира" и "Румене, не се облизвай, и теб те мразим толкова! Тук не е Москва!". А един най-убедителните плакати бе "Нека главното Д са децата ни".

Към 21 часа в София голяма част от протестиращите вече се разотидоха, дори разходката и скандиранията пред централата на ДПС-Ново начало бе мирна, макар и вече да се бяха появили типични вулгарни скандирания от футболните мачове между столичните грандове, с включени имена на Борисов и Пеевски. После към 22 ч, сякаш по традиция, се случиха погромите пред централата на ДПС-Ново начало и клуба на ГЕРБ за район "Оборище". По странно съвпадение заради авария (с официални съмнения за злоумишлена) нямаше електричество в част от бул. "Левски" и по много околни улици в центъра. Полицията не реагираше, не изтласкваше, не арестуваше 30-ина ултраси погромаджии, дори видимо не ги снимаше. Появиха се свидетелства за добре координирани и дори платени шпиц команди от агитки, които полицията остави да трошат дори собствените ѝ коли (стара патрулка и бус, неясно защо изкарани на фронтови план на "Дондуков" и "Левски").

Лидерите на опозицията гневно призоваха за оставката на вътрешния министър Даниел Митов, дори го нарекоха "сламено мекере на Пеевски". Междувременно националните телевизии, които повърхностно отразяваха многохилядните протести в София и страната, включваха като в риалити формат с часове излъчвания от погрома на шепа провокатори в късните часове. Така по стара рецепта още от 1990-те протестът трябваше публично да се дискредитира: вкарват се провокатори от футболните агитки, полицията ги оставя да чупят и палят, телевизиите излъчват и се създава фалшив образ сред широката общественост за характера на протеста, или най-малкото биват сплашвани мнозина, че не е безопасно да се ходи на протести и така да се ограничава надигаща се протестна вълна.

Фалшификация на протеста е невъзможна

Тази полицейско-медийна стратегия обаче е силно уязвима по две причини. Първо, мащабът е толкова голям, с толкова много участници и толкова много независими източници на директна информация (всеки стриймва и снима с телефона си, а и младите по принцип не гледат телевизия), че комуникационна фалшификация на протеста е невъзможна. Второ, генеалогията на всеки протест, надигащ се като вълна, е да расте още, а провокативните опити за делегитимирането му могат да го заредят още повече и да радикализират исканията му. Особено след като той осъзнава силата си и е записал вече първа победа от първия път миналата сряда с обещаното оттегляне на бюджета. След втория протест правителството със свое решение на практика внесе искова молба парламентът да изтегли бюджета (той единствено може да го направи след приемането му на първо четене) и заяви готовност да предложи нов.

Управляващите затъват в закъсняло отстъпление

Така управляващите затъват в закъсняло отстъпление. Защото исканията за оставка на управляващите още миналата сряда надделяваха над претенциите към бюджета, а в понеделник те вече останаха единствените искания на площадите.

Президентът Румен Радев веднага се присъедини към исканията за оставка и призова за предсрочни избори. ДПС-Ново начало го обявиха за организатор на погромите и че заедно с ПП -ДБ са употребили младите хора. ПП-ДБ пък, които първо казваха, че това не е техен протест, а протест на гневните хора, вече признаха, че са организатори, но продължават да следват исканията на протеста и да се налагат като негови политически изразители. Те вече директно призовават за оставка на правителството и категорично отричат всякаква възможност да участват във властта в рамките на този парламент. Дори не смятат, че еврозоната е застрашена, защото е въпрос на автоматизъм еврото да бъде въведено реално от 1 януари, от което и да е правителство – в оставка, служебно или ново, защото по конституция винаги има действащо правителство.

Предсрочни парламентарни избори през 2026 без Радев?

Големият резултат от протестите е, че те начертаха незаобиколима писта за предсрочни парламентарни избори през 2026 година. Въпросът е кога точно и как те ще се случат. Дали има достатъчно политическо време те да са заедно със или след президентските в късната есен, или да бъдат още през пролетта? Отговорът ще зависи до голяма степен от това дали протестният натиск ще продължи с неотслабваща сила и от евентуални размествания в парламентарното мнозинство.

Въпросът е дали ПП-ДБ като политически изразител на протестната вълна ще съумее да натрупа по-голяма обществена подкрепа, за да се утвърди като голямата нова политическа алтернатива и да остави зад гърба си президента Радев – до степен, че дори да го откаже да подаде оставка, за да се яви на партийния терен при предсрочни избори преди президентските.