Един ден 15-годишната Анна сложила фередже и обявила, че е вече мюсюлманка. Нейният приятел - афганистански тийнейджър - твърдял, че тя го прави доброволно. Майката на Анна се страхува, че ще загуби дъщеря си. Завинаги.
Наближава денят, от който Елке Мюлер изпитва истински страх – това е денят, в който дъщеря ѝ Анна ще навърши 18 години. “Стане ли пълнолетна, няма да имам повече правото да ѝ казвам какво да прави.” Анна иска да се омъжи за голямата си любов - Абдул. Майка ѝ смята, че ако това се случи, тя може да изгуби дъщеря си завинаги.
Елке Мюлер отглежда сама двете си дъщери в голям град на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Тя се разделя с бащата на момичето по времето, когато Анна е в детската градина. И двете момичета са кръстени, но семейството не посещава редовно църква.
Голямата любов
На 14 години Анна се запознава с Абдул от Афганистан - красив тийнейджър с големи кафяви очи. Той идва в Германия през есента на 2015 год. и е един от онези близо 22 000 младежи, които пристигат без пълнолетен придружител. Освен родния си език пущу, Абдул знаел първоначално само няколко думи на немски. Не бил завършил и никакво училище, а молбата му за убежище била отхвърлена. Междувременно е навършил 19 години – т.е. не е вече непълнолетен – и може всеки момент да бъде екстрадиран от Германия. “Беше ми мъчно за момчето, затова изпитах към него майчински инстинкт”, разказва Елке Мюлер. Отначало тя нямала предубеждения спрямо новия приятел на дъщеря си, канела го дори в къщи.
“Анна беше буквално омагьосана от Абдул, очите ѝ искряха от любов“, спомня си Елке Мюлер. Тя самата обаче постепенно се изпълнила с подозрение, защото Анна рязко се променила. Момичето започнало да носи мюсюлманска забрадка и да се моли на Аллах. Веднага потърсих разговор с Абдул, а той ми каза, че не е принуждавал Анна да слага забрадка, тя го вършела доброволно“, спомня си майката. На 15 години Анна заявила на майка си, че е приела исляма. По това време връзката ѝ с Абдул съществувала само от 9 месеца.
Анна изпитвала потребност да се информира за новата си религия, четяла различни неща в интернет, включително и писанията на известния конвертит Пиер Фогел, известен като „проповедник на омразата“. Смята се, че той е водач на радикалните салафити в Германия. Според официални данни, само в провинция Северен Рейн-Вестфалия салафитите имат около 3000 последователи. Някои от тях пропагандират Корана по улиците на Германия, други набират в интернет доброволци, които да се бият в Сирия и Ирак на страната на т.нар. „Ислямска държава“ (ИД).
Вик за помощ
Притеснената майка започнала да търси помощ от различни места, обърнала се към консултативния Център по проблемите на радикализацията, както и към една специализирана служба в Бохум, която съветва родители на деца и младежи, застрашени от религиозен екстремизъм. Семейството получило подкрепа от специален експерт, както и от полицията.
Целта била да се попречи на Анна да се свърже с радикалните среди на салафитите. В продължение на една година момичето редовно посещавало една джамия, проявявало интерес към исляма и задавало множество въпроси като: как е редно да се държи едно момиче по време на екскурзия с класа, допустимо ли е за една мюсюлманка да има пиърсинг и др.
От няколко месеца насам Анна вече не посещава тази джамия, но не е ясно дали не ходи в друга. Майката ѝ също не знае. Елке Мюлер продължава да живее в страх. Тя не смята Абдул за религиозен фанатик, но има нещо, което ужасно я безпокои: Момчето на няколко пъти повтаряло, че иска да се върне в Афганистан при болната си майка и добавяло: „Когато Анна стане пълнолетна, ще се оженим и ще заминем“. За Елке Мюлер това е ужасяваща представа. А страшният ден – на пълнолетието на Анна – наближава. След това “ще узная дали съм загубила дъщеря си", казва майката.