Доц. д-р Борислав Цеков: Война на дронове

Светът навлиза в нова ера на военната история. Ера, в която въздушната мощ вече не принадлежи единствено на най-богатите и най-силните. Ера, в която малки и евтини дронове променят стратегически правила, утвърждавани в продължение на десетилетия.

Масираните удари на украински дронове по стратегически военни и икономически обекти дълбоко на територията на Русия, включително по Москва и Санкт Петербург, показват, че и войната на Русия срещу Украйна навлезе в нова фаза.

За това предупреди в анализ за "Труд" Доц. д-р Борислав Цеков.

Условно може да се приеме, че досега тя премина през две фази: първата беше началото на агресията, което започна с щурма към Киев и продължи с неговото неутрализиране и изтласкване на изток, а втората – войната на взаимното изтощение. Сега очевидно се навлиза в трета фаза: война на дронове. Тази трета фаза засега има две измерения. От една страна, в „ниското небе“ по фронтовата линия украинските въоръжени сили започнаха да нанасят масирани дронови удари в дълбочина. През последните дни те установиха огневи контрол върху сухопътната връзка с окупирания Крим, което доведе до липса на горива и храни на полуострова. От друга страна, Украйна започна все по-успешно да пренася войната на руска територия.

През последните десетилетия войните на Кремъл – от Чечения до Сирия и от Грузия до Украйна – винаги изглеждаха на руското общество като далечни събития, за които то научава от новините, прецедени през ситото на държавната цензура.

Смятаха ги за събития, които не засягат всекидневния живот, но могат да донесат слава на Русия или в най-лошия случай да заглъхнат без особени последици. Дроновите атаки показват, че географията вече не гарантира сигурност. Когато летища, военни бази, петролни съоръжения и складове бъдат атакувани дълбоко във вътрешността на страната, обществото неизбежно започва да усеща реалността на войната по различен начин. Това е една от причините украинската стратегия да има толкова силен ефект – защото не просто изважда от строя конкретни стратегически обекти, а подкопава убеждението, че войната може да бъде водена без последствия за страната, която я е започнала. Фронтът вече не е „линия“ и няма ясно очертана географска граница – фронтът е навсякъде, докъдето достигат дроновете.

Освен военно-икономическия ефект от извадените от строя индустриални мощности в петролния и военно-промишления сектор, пренасянето на войната в Русия има и мащабен психологически ефект, чиито последствия тепърва ще се разгръщат. Идеята, че Русия е недосегаема в тази война, се срива, особено след като удари претърпяха дори натоварените с дълбоко символно значение за „русский мир“ Москва и Санкт Петербург, като в града край Нева ударът беше нанесен по време на руския „Давос“. Към момента това променя стратегическия баланс във войната. От гледна точка на международното право подобни удари срещу военни цели на територията на държавата-агресор попадат в рамките на правото на самоотбрана. Руският пропаганден наратив, че това били „терористични актове“, е дълбоко несъстоятелен.

Всъщност, украинските дронове са много повече от поредното оръжие на бойното поле. Те овеществяват дълбока промяна в самата природа на съвременната война. Историята познава подобни моменти. Преди повече от две хиляди години Рим покорява Средиземноморието не благодарение на „революция“ в оръжията, а във военната организация. Превръща легионите в организационна машина с висока дисциплина, ефективна логистика и добро управление. Монголските армии на Чингис хан разтърсват Евразия, защото имат предимство не в бронята или в меча, а в скоростта и мобилността, които се превръщат в стратегическо предимство. Те се появяват там, където никой не ги очаква, удрят и изчезват, преди противникът да успее да реагира.

Днес същият принцип може да бъде разпознат в малкия дрон, който пресича стотици километри и достига цел, защитавана от софистицирани системи за противовъздушна отбрана. Друга „революция“ прави барутът – рицарят, обучаван от детство и струващ цяло състояние, започва да отстъпва място на пехотинеца с огнестрелно оръжие.

Барутът променя не само бойното поле, а и организацията на обществото, защото разширява кръга на хората, които могат да воюват ефективно.

През XIX век пък железниците и телеграфът променят войната отново. Победата вече зависи не само от смелостта на войниците, а от способността на една държава да придвижва хора, оръжия и информация по-бързо от своя противник. Индустриалната мощ, а не толкова силата на самото оръжие, започва да определя изхода от войните.

В началото на XX век подводниците показват как относително по-слаба сила може да застраши морско господство, а пък Втората световна война превръща въздушната мощ в решаващ фактор. Самолетите позволяват на държавите да удрят дълбоко зад фронтовата линия. Но всичко това остава привилегия на големите индустриални сили. Изтребителите, бомбардировачите, корабите и подводниците изискват огромни ресурси, сложна индустрия и години подготовка. Дори автоматът „Калашников“, който се превръща в символ на въоръжените конфликти през втората половина на XX век, не променя този факт напълно. Той прави пехотната война по-достъпна и позволява на по-малки сили да се противопоставят на по-големи противници, но обсегът му остава ограничен.

Малкият боен дрон прави военната революция на нашето време. За пръв път в историята една евтина технология дава на по-малка държава възможност да упражнява въздушно надмощие, което доскоро беше запазено единствено за големите сили.

Украйна демонстрира това по начин, който вероятно ще бъде изучаван десетилетия наред във военните академии. Дрон на стойност няколкостотин долара може да унищожи танк за милиони. Далекобоен безпилотен апарат, изграден от сравнително достъпни компоненти, може да достигне цели на повече от хиляда километра разстояние. В икономически и стратегически план това наистина е революция. Достъпът до въздушна мощ става несравнимо по-евтин. Не са необходими авиационни заводи, хиляди пилотски часове и огромни военни бюджети. Необходима е инженерна експертиза, достъп до технологии и компоненти, капацитет за бързо внедряване и производство. Това е причината вече да се говори за „демократизация на въздушната война“.

Историята рядко обявява сама началото на новите си епохи. Обикновено те стават видими, едва когато старите правила престанат да работят.

Днес това се случва пред очите ни. Малки машини, струващи стотици или хиляди пъти по-малко от целите, които унищожават, променят баланса между сила и уязвимост, между агресор и защитник, между център и периферия. Затова войната в Украйна ще бъде запомнена не само със своите фронтове и битки.

Вероятно ще остане в историята като конфликта, който окончателно отвори ерата на дроновете и показа, че в XXI век господството във въздуха вече не принадлежи непременно на най-могъщия, а на най-изобретателния.