В САЩ умират десет пъти повече хора от злоупотреба с наркотици и болкоуспокояващи, отколкото в Европа. А тамошните мерки са изключително строги. В Европа следват друг път. И постигат и по-добри резултати.
Лятна утрин в Бон. Няколко наркозависими се срещат в оживено кафене, недалеч от централната жп гара на Бон. Повечето от тях идват всеки ден, за да пият по едно кафе за 50 цента, да хапнат по нещо или да се изкъпят. Когато решат да си инжектират хероин, кокаин или амфетамини - влизат в специална стая в задния двор на кафенето. Никой не ги преследва, нито ги предава на полицията, защото това е едно от 24-те безопасни места в Германия, където на наркоманите е разрешено да си инжектират дрога.
Тъкмо тази „нормалност“ навярно е основната причина за това, разпространението на наркоманиите в Европа да намалява. Тазгодишния доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) показва, че броят на смъртните случаи в резултат от свръхдоза се е увеличил, но съвсем незначително - близо 8 200 души са починали през 2018 г., което е с около 300 повече от 2017 г. Същевременно обаче употребата на хероин е намаляла. Разпространението на ХИВ-вирусът също е намаляло с 40% през последното десетилетие.
Според ЕЦМНН, марихуаната е най-широко използваната дрога, увеличава се и употребата на кокаин. Повечето смъртни случаи се дължат на предозиране с опиати - на първо място в това отношение продължава да стои хероинът. Фентанилът или оксикодонът, които доведоха до сегашната остра опиоидна криза в САЩ, все още не са толкова популярни в Европа. Опиоидите, които се използват като болкоуспокояващи, могат да доведат до силно пристрастяване, както показва ситуацията в САЩ.
Проблемът в САЩ
През 2017 г. там са починали около 70 000 души в резултат на предозиране с оксикодон или фентанил. Употребата им не е толкова разпространена в Европа, но това може да се промени, ако Европейският съюз не следи внимателно ситуацията с наркотиците, се казва още в доклада.
След като вирусът на СПИН се разпространи в Ню Йорк през 80-те години, се наложи да бъде преоценена тамошната политика в областта на наркотиците.
Инкриминирането на употребата им, както и принудителното изпращане на наркозависимите в лечебни заведения, не дадоха особен резултат. Онези, които искаха да взимат наркотици, го правеха тайно, най-вече при не особено хигиенични условия. Тогава се роди идеята да се създадат пространства за безопасно инжектиране, каквито вече има в цяла Европа.
Опитът на Швейцария
В разгара на епидемията от СПИН Швейцария заложи на четири основни приоритета: превенция, терапия, ограничаване на вредите и потискане. В началото на 90-те години алпийската държава отбеляза най-високите нива на разпространение на ХИВ-вируса в Западна Европа. Затова въпреки силната обществена съпротива, градската администрация в Цюрих позволи употребата на наркотици в един от централните паркове на града, създавайки „пространства на толерантност“ .
В т.нар. "Парк на иглите" наркозависимите получиха правото да се инжектират със стерилни спринцовки. Това обаче доведе и до негативни последици - Цюрих се превърна в магнит за наркомани от цяла Швейцария и дори от чужбина. Над 1000 наркозависими посещаваха парка в разгара на епидемията от СПИН. Затова градската администрация и полицията прекратиха тази практика през 1992 година. Но съзнанието, че наркоманите се нуждаят от безопасни и чисти места, доведе до създаването на първите защитени места за дрогиране.
А останалите европейци?
Към днешна дата по-голямата част от държавите в ЕС следват примера на Швейцария в борбата с опиатите. Законодателите започнаха да въвеждат мерки, с които да декриминализират употребата на наркотици. Преди това те следваха съвършено различна стратегия, подобна на тази, която съществува в САЩ: инкриминиране и лишаване от свобода.
Управляващите там разчитат най-вече на съдебни присъди и затвор за търговци и наркозависими. Парадоксално е, че лекарите в САЩ имат много по-голяма свобода да предписват опиоиди, като оксикодон, отколкото в Европа. Оксикодонът, например, е най-широко изписваният аналгетик в САЩ.