Европейските избори отминаха, а изводите от тях сякаш също толкова бързо. Равносметките са позабравени и постепенно се върнахме в обичайното русло, сякаш всичко в държавата е напълно наред. Не се говори за "Апартаментгейт" и останалите разследвания, които нашумяха около предизборната кампания. Прокуратурата също мълчи. За актуалната политическа ситуация в страната от ФАКТИ разговаряхме с Петър Щурм Константинов, политолог и финансист.
- Г-н Константинов, евроизборите отминаха, сякаш политическата ситуация затихна в очакване на местните. Какви са обаче основните изводи от вота?
- Да разделим въпроса на три части – какво означават изборните резултати в България за нашият вътрешнополитически живот, какво означават за представителството ни в Европейския парламент и в крайна сметка какъв е резултатът от изборите в цяла Европа.
Първо, в България, а и в много европейски страни, евроизборите се възприемат като своеобразен вот на доверие към управляващото мнозинство. По тази линия резултатът е ясен – българите не потърсиха алтернатива на управляващата коалиция. В този смисъл евроизборите потвърдиха сегашната властова конфигурация в страната и удариха шамар на БСП като основен опозиционер в парламента.
Второ, българското представителство в европарламента не се променя драстично. Новоизбраните ни евродепутати са много близки до тези, чиито мандат наскоро приключи, така че тук можем да говорим за приемственост и континуитет.
Трето, най-важни и най-интересни са общите резултати от изборите във всички страни членки, а те показаха, че, с някои изключения, засега евроскептицизма не успява да мобилизира масивно избирателите на съюза.
В крайна сметка и в България и в Европа гражданите гласуваха за реформа, а не революция.
- Задоволително е за българина да има пътища и достатъчно пари за поредната екскурзия, след като си е платил сметките с приемлива сума? Дотам ли се простират масовите потребности и в това ли се крие разковничето за успехите на ГЕРБ?
- Този битовистки поглед върху обществения живот крие повече рискове, отколкото стабилност. На избори хората безспорно гласуват за икономика, пътища, заплати. Но по-важно е, че хората гласуват за идеи. Успехът, който ГЕРБ изтръгна от челюстите на поражението, дойде повече от разкаянието и оставките от „Апартаментгейт“.
- Но мнозина казват, че предизборната обиколка на Борисов е спечелила изборите. Това ли се случи и ако е така, не е ли това обидно за нивото на избирателите? Предполагам сте наблюдавали въпросната обиколка, нивото на разговорите с избирателите, нивото на поведение на Борисов...
- Предизборната обиколка беше десертът след основното ястие. Основното ястие беше разкаянието и оставките, а десертът беше показването на всичко построено и направено. И това не е обидно за избирателите. Това са идеите, за които споменах – идеята, че властта има механизми, чрез които да се самоконтролира. Разбира се, знаем много добре, че това е по-скоро фасадната реалност, отколкото нещо повече, но засега това е достатъчно за запазване на властовото статукво.
- Ще продължи ли да работи по инерция „машината за печелене на избори“ на Цветан Цветанов, дори след неговото напускане на ръководните постове на партията?
- Информацията, с която разполагам е, че към момента тече тиха реорганизация в ГЕРБ, която да позволи „машината за печелене на избори“ да продължи да действа с повече акцент на ниво местни структури, които директно да работят с централния административен апарат на партията или директно с Борисов. Следващите избори все пак са местни, така че най-вероятно местните организации ще могат да се справят и без Цветанов.
- Макар и тотално оплетена, БСП продължава да привлича немалък брой симпатизанти, още един притеснителен за нивото на българина факт. Все пак тези дежурни гласове не стигат и партията има нужда от развитие и спечелени гласове, различни от "абонамента". В тази връзка това може ли да се случи докато партията се държи плътно с Русия и няма никакви прогресивни политики?
- Точно това беше проблемът на БСП на тези избори. Точно обществената вълна беше тръгнала в удобна за тях посока покрай „Апартаментгейт“, но социалистите не успяха да я яхнат и да спечелят, защото вместо да предложат реална алтернатива се оплетоха във вътрешните си борби.
- Минчо Христов и Десислава Иванчева събират повече гласове от "Атака" и "НФСБ" на евроизборите. При тези факти би ли могла да продължи да съществува настоящата управляваща коалиция в НС?
- Разбира се, че може, а причините са няколко. Първо, да си припомним всички предишни управляващи конфигурации водени от ГЕРБ – имахме едно правителство (2009-та – 2013-та), при което ГЕРБ нямаха мнозинство в парламента, но имаше няколко малки партии, които го подкрепяха, след това (2014-та – 2017-та) имахме коалиция с Реформаторите и АБВ и отново известна подкрепа от други партии в парламента и сега (2017-та до днес) имаме коалиция с Патриотите и отново потенциал за подкрепа от други партии. И в трите случая общото е повече от различното, а именно, че една голяма, народняшка, дясно-центристка партия управлява с идеологически близките ѝ партии като по-прогресивно или консервативно десни, патриоти, бизнес ориентирани и така нататък партии. Ако има някакви сътресения в управляващата коалиция те ще са по-скоро в малката коалиция на патриотите, отколкото в големия модел.
Второ, „Атака“ и НФСБ се представиха слабо на изборите, но ВМРО обраха този вот и вкарват двама представители в европарламента, което е значителен успех за тях.
Трето, Христов и Иванчева направиха много добри кампании и по-скоро техният резултат е добър, отколкото нещо друго.
- Споменавайки Христов и Иванчева, Борисов намали партийната субсидия, но не пипна нищо по темата за мажоритарен вот от референдума на Слави Трифонов.
- Повдигането на темата с партийната субсидия беше по-скоро свързано с разкритията за грешката при изчислението ѝ, отколкото с нещо друго. Сега партиите се надпреварват за това кой да бъде по-голям популист с предложенията си.
- Как си обяснявате високия резултат на ВМРО на фона на останалите "патриотични" формации?
- Няколко фактора стоят зад този резултат. Първо ВМРО е партия, която има много силно и сплотено ядро. Ако успеят да го мобилизират на евроизбори, където активността в България е винаги ниска, това е едно солидно начало за тях. Второ, от партиите в този политически спектър единствено ВМРО направиха масирана национална кампания. Трето, ВМРО бяха изключително активни и на местно ниво. Според мен това беше изцяло стратегическо решение от страна на ВМРО – да се позиционират като основния представител на патриотичния вот за в бъдеще. Мисля, че напълно изпълниха целта си.
- Какво означават сравнително зачестилите появи на Делян Пеевски в Парламента напоследък?
- Не мисля, че трябва да коментирам всеки път, в който един народен представител отиде на работа. По-скоро трябва да попитате него за всеки път, в който не се появява в парламента.
- Защо проблемите с Реформаторския блок преди години се усещаха като нетърпима обстановка за ГЕРБ, която доведе до предсрочни избори, а сега доста по-тежките отношения вътре в "Обединени патриоти" се подминават както от ГЕРБ, така и от гражданите.
- Много интересно наблюдение е това. Знаете ли защо? Защото правителството на ГЕРБ и Реформаторите дойде на власт след протестите и въпреки, че ГЕРБ беше най-голямата партия, Реформаторите имаха моралния „хай граунд“. Това тогава беше повече реформаторско, отколкото народняшко правителство. Тогава хората, особено в София, в големите градове, имаха очакване, че Реформаторския блок ще промени ГЕРБ към по-добро. Затова. Сега формулата на властта е друга – сега ГЕРБ със своята стабилност и познатост са водещите във властта.
- Въпреки всички скандали около властта, продължава да няма политик с когото Прокуратурата да се занимава по-настойчиво. В тази връзка отвсички избори през тази година, не е ли най-важен този на главен прокурор за бъдещето на страната. А нещата някак не изглеждат оптимистични, че може да се разчупи статуквото.
- Абсолютно. Сега трябва цялото обществено внимание да бъде насочено към процеса за избора на нов главен прокурор. Като цяло в България тази институция има огромен дефицит на доверие още от началото на прехода. Тук и сега е моментът, в който четвъртата власт, тази на независимите медии, да изиграе своята ключова роля в обществения живот на страната.