Общинските избори в Албания са всичко друго, но не и плуралистични. Опозиционната коалиция, ръководена от Демократическата партия, която е близка до Европейската народна партия, бойкотира изборите. Преди четири месеца депутати от опозицията масово подадоха оставки и напуснаха парламента. Оттогава опозиционните партии и техните привърженици излизат на протести по албанските улици. При последните избори през 2015 г. опозицията спечели 48 процента от гласовете. Ето защо предстоящият вот се приема по-скоро като израз на подкрепа или на неодобрение спрямо социалистическото правителство. Заради бойкота на опозицията, в местните избори участват само кандидати на управляващата коалиция, водена от албанската Социалистическа партия.
САЩ и ЕС отправиха критика срещу бойкота и оттеглянето на депутатите от парламента. Те обявиха, че признават правителството на Рама и изборите от 2017 година. Европейската комисия окачестви решението на опозицията като контрапродуктивно - то е пречка пред реформите, които страната трябва да осъществи, за да бъде постигнат напредък в преговорите по присъединяването ѝ към Европейския съюз. ЕС и САЩ многократно предупредиха консервативната опозиция, че подобни действия застрашават демократичната система.
Опозиционните депутати се оттеглиха от парламента, след като обвиниха правителството в корупция и измами чрез купуване на гласове по време на парламентарните избори през 2017 г. Като доказателство те посочват публикувани наскоро извадки от телефонни записи на няколко политици от Социалистическата партия, между които и на премиера Еди Рама. Записите са направени преди парламентарните избори през 2017 година и повдигат подозрение за купуване на гласове, и то със знанието на премиера. Опозицията смята тези записи за категорично доказателство и настоява за оставката на премиера. От своя страна той отрича всички обвинения и твърди, че това са само косвени доказателства. Премиерът обвинява опозицията в изнудване и смята да повдигне обвинение срещу германския таблоид "Билд", който впоследствие публикува още извадки от тайните записи.
Конституционният ред е в опасност
Страната е в истинска конституционна криза. Преди всичко защото Конституционният съд не работи вече от месеци. Куриозното в случая е, че това е в резултат от наложената от ЕС съдебна и прокурорска проверка, за която преди време Албания получи много похвали. До намаляване на напрежението в държавата не се стигна и след като президентът Илир Мета отмени тези дни вота на 30 юни и обяви нова дата за избори през октомври. Неговите аргументи са, че националната сигурност и редът са в опасност заради поляризацията на обществото. Мета смята, че при това положение изборите в неделя не могат да се състоят.
Избирателната колегия, от друга страна, твърди, че Мета няма право да отмени първоначалната дата на изборите. За управляващата социалистическа партия това решение на президента е в противоречие с конституцията и следователно представлява заплаха за конституционния ред. По тази причина парламентът започна процедура по импийчмънт на президента.
До този момент всички белези сочат наличието на сериозен конфликт. Няколко избирателни секции бяха подпалени през последните дни, а служители на реда - нападнати. Не е изключена и по-нататъшна ескалация. Едно е сигурно: опозицията иска да попречи на участието в изборите и за тази цел е разработила „стратегия за гражданско неподчинение“. Тя включва новосъздадените граждански комитети, които според опозицията, трябва да защитават демокрацията.
Alea iacta est
Alea iacta est - зарът е хвърлен. Избори ще има. Въпреки взривоопасната ситуация, все още има и признаци, че след изборите в неделя положението може да се успокои. ЕС и САЩ, които подкрепят Албания в реформата на съдебната система, искат възможно най-скоро да се възобнови работата на Върховния конституционен съд. По този начин споровете за легитимност биха могли да се решат институционално.А това ще позволи на опозицията да възвърне местата си в парламента.