Имало една земя, в която от пълноводие язовирите преливали и давели хора и животни. От ясно слънце и топлина горели стърнища, бунища и сметища, та едва ги гасели с лопати, но въздухът бил толкова хубав, че нито една лаборатория не хванала обгазяване.
Хората били много богати и всяка година изтребвали десетки хиляди кози, овце и свине, а мършата се реела по приказни потоци и бистри реки. Хората ги виждали, но Царят - господар не ги виждал, защото били богати. Горели влакове, а хората бягали.. Хората били кротки и незлобливи, а на другите пращали прокурори и зли кадии да ги оравят, докато не прославят Царя - господар. Натирили по будните деца в чужди земи, а даскалите, лекарите и сестрите прогонили с бедност и ненавист. Прости и неуки режели тела и насилвали деца, а търговците работели пред Храма, зад Храма и в Храма. Никой не ги гонел, а канели още.
Зимата била прекрасна в тази земя и снеговете късали далекопроводи и пропадали пътища, а срутища затваряли селата, които седмици стоели без хляб. Глашатаите на Царя Господар казвали кой е лош и кой добър, за да се знае волята му и да се радват хората. Леки жени кълчели телата си за радост на народа, а пехливаните получили болярско достойнство. На по учените хора ту давали някоя жълтица, ту ги прокуждали в страх и мизерия. Когато нещо лошо се случело винаги врагове от вън били виновни, а никога Господарят. Всички много обичали страната си и прокудените и поданиците, за това все още и казват България на тази прекрасна земя...
Коментарът е от Фейсбук профила на автора