Промяната на програмната схема на БНТ, свалянето от ефир на знаковата водеща за националната телевизия Искра Ангелова и анонсът за предостоящото уволнение на Камен Алипиев – Кедъра, далеч не са единствените случаи на "скриване" от екран на журналисти с характер. В последните години от българския ефир изчезнаха знакови лица – някои от тях уволнени, а други просто скрити зад кадър.
Отстраняването на журналисти обаче не засегна само телевизиите, макар там да е най-видимо. През 2016 година внезапно "освободена" от БНР се оказа една от символните водещи на "Хоризонт" Лили Маринкова. Уволнението ѝ предизвика възмущението на много нейни колеги, които тогава разпространиха протестна декларация, определяйки решението на генералния директор на БНР Александър Велев като "абсурдно действие". Последва и реакция от международната организация "Репортери без граници", която определи случая като проява на груб политически произвол. Две години по-късно с решение на Върховния касационен съд уволнението на Маринкова бе отменено. На следващия ден бившият шеф на БНР възстанови журналистката на работа и веднага я пенсионира.
Подобни случаи в обществената телевизия обаче са много повече. Главният продуцент на БНТ Роберт Ковачев, който отговаряше за публицистичните предавания, бе съкратен от там без каквито и да е обяснения. Впоследствие журналистката Мария Чернева напусна телевизията, след като ресорът ѝ, здравеопазване, бе отнет от новоназначената шефка на дирекция "Информация" Уляна Пръмова. По-късно Чернева се върна в телевизията. А пък Пръмова, която бе назначение на бившия вече директор на БНТ Константин Каменаров, бе уволнена от неговия наследник Емил Кошлуков.
Свалени от програмата на националната телевизия бяха и предаванията "Светът е 7" и "Плюс това", а водещите им, макар и в структурата на БНТ, вече не са в ефир. Става дума за Евгения Атанасова, Йоана Левиева и Милена Цветанска.
Уволнена, а в последствие върната на работа, бе и една от продуцентките на "Денят започва с култура" – Весела Петрова. Именно от културното предаване на БНТ започна и един от публичните скандали, довели до протести на граждани. Това се случи след като в тогавашният програмен директор на БНТ1 и настоящият генерален директор, Емил Кошлуков, поиска културните теми да бъдат заменени с лайфстайл. Уволнена от БНТ бе и Валя Ахчиева.
Сходна е и ситуацията в Нова телевизия, откъдето "освободени" бяха знакови за медията журналисти.
През лятото на 2017 година частната телевизия се раздели с директора на новините Дарина Сарелска. В прессъобщението за "раздялата" между Сарелска и Нова телевизия бе посочено, че именно тя е "допринесла за издигането на медията като информационен лидер", но не бе спомената причината за освобождаването ѝ.
Месец след това от екран бе свалена и дългогодишната водеща на сутрешния блок Анна Цолова. Телевизията анонсира, че журналистката ще прави "лайфстайл предаване", което така и не стартира. През октомври 2018 година в интервю Цолова съобщи, че е напуснала медията след като е разбрала, че ново предаване няма да има. Без да коментира подробности за отстраняването ѝ от сутрешния блок, тя обясни, че времето на слизането ѝ от екран не е избрано от нея.
Това лято от Нова телевизия бяха "освободени" още две от символните лица на медията – Миролюба Бенатова и Генка Шикерова. Ръководството на Нова телевизия им предложи да работят на граждански договори. Първоначално и двете не коментираха случилото се, а публикуваха еднотипни съобщения в социалните мрежи за прекратяване на отнощенията си с Нова. Дискусия предизвика начинът на съобщаването от страна на журналистките - те честитиха рождения ден на премиера Борисов. По-късно Шикерова публикува свое разследване, което Нова телевизия не е излъчвала в продължение на почти една година.
Автор: Полина Паунова
Източник: "Свободна Европа"