Една френска поговорка гласи, че ако напълните кристална чаша с вода, колкото и шампанско да наливате в нея, нищо няма да поеме, защото е пълна.
Редовната и настоятелна поява на Мая Манолова по телевизионните екрани препълни чашата и повдига няколко принципни въпроса. Първият от тях се отнася до равнопоставеността на кандидатите за кмет на София. По закон ЦИК гарантира равенство на изявите по време, изчислено в минути и публикува съответната тарифа.
Аз лично съм участвал със собствени средства в европейски избори и ЦИК ме задължи да плащам 1000лв/минутата на БНТ. В настоящите-предстоящи избори, кой плаща барабанния медиен огън на Мая Манолова? Кой изчислява нейното време на екрана? И втория логичен въпрос е, като се изключи "шампионката" Фандъкова, как ЦИК ще даде възможност на другите кандидат кметове да наваксат загубеното време за да настигнат Мая?!
Понеже нито ЦИК, нито СЕМ, още по-малко прокуратурата ще запретнат ръкави в защита на плурализма и равнопоставеността, предположението за уговорен мач започва да се върти в главите на много избиратели. По всичко изглежда, че някой е решил да натрапи на публиката само тези две претендентки, от които едната е ремонтирала няколко пъти едни и същи улици, а другата е правила само сапунени мехури. И с какво ни занимават водещите телевизионни журналисти?
Може би със "Ски Витоша", с бунищата, пушека на тецовете и липсата на детски градини?! Не. Много по-важни са сламените прически на двете претендентки. Къде са другите кандидати, къде е съпоставянето на идеи, къде са дебатите?! Постепенно се натрапва мисълта, че друг избор, освен мача Фандъкова-Манолова няма?!
В същото време Румен Радев разобличава схемите, които изцеждат икономиката и тласкат младите към чужбина. Атаките на президента към политиката на управляващите са конкретни и структурирани, съвсем различни от пукотевицата на Манолова. Ударите които Радев нанася са тежки, като юмруците на "Кобрата". И никой не отговаря по същество на упреците му. Съдбата на София и на България са неразделно свързани.
С памук в ушите, журналистите не тичат към "коафьора" на президента, нито коментират обвиненията му. Самият той прави каквото може за да събуди българите, но медийната му свобода е ограничена. Тази законно обоснована несъстоятелност е закотвена в българската конституция. Президентът на България има по-малка власт и по-малка чуваемост от кмета на столицата! Изходът е само един.
Румен Радев трябва да се кандидатира за кмет на София, за да бъде чут от целия български народ! Няма никакво съмнение, че той ще спечели и чувството за обреченост ще бъде заменено с надеждата за промяна, която всеки българин къта дълбоко в себе си. Друг път на борба срещу статуквото, корупцията и лицемерието просто няма!