Премиерът Борисов заяви, че ще настоява пред Брюксел да спре с непрестанните нападки към Турция. Брюксел е далеч, а турската граница е близо, заяви Борисов…Ако бех се юрнал като другите да говоря за Ердоган, знаете ли кво щеше да стане...
Това коментира във „Фейсбук“ Велизар Енчев, доктор по международно право.
Това е потресаващо откровение на европейски премиер, което е без прецедент. Затова ли влязохме в НАТО, затова ли станахме член на ЕС? За да разчитаме за териториалната си цялост не на европейците и американците, а на ислямиста Ердоган?
Нима на Борисов не е ясно, че за малка държава като България, която е и външна граница на Евросъюза, при външна агресия имаме само една сигурна защита – международното право!
Щом премиерът ни доброволно се отказва от съюзническите ангажименти на НАТО, от солидарността на ЕС и най-вече от международното право, осъждащо всяко външно посегателство срещу териториалната цялост на държавите, нека тогава напусне НАТО и ЕС и стане турски валия, а България – турски вилает.
Към капитулантската позиция на Борисов днес се присъедини и военният министър. Този, който допреди две години оправдаваше членството ни в НАТО и четирите американски бази със заплахата от Турция, вече се прероди в адвокат на Ердоган.
Но какво да очакваме от лидера на ВМРО, който изтъргува историята ни с македонистите? Той македонски език и нация призна, та един Ердоган ли няма да обслужи.
На премиера и военния министър трябва да припомним: България е пълноправен член на НАТО и ЕС, а като член на ООН е длъжна да спазва нейния устав и принципите на международното право. Които императивно повеляват: Държавните граници са ненарушими, военни операции на територията на чужда държава могат да станат само с валидна резолюция на ООН!
Нито Съветът за сигурност, нито Генералната асамблея на ООН са упълномощавали Ердоган да нахлува в Сирия и избива кюрдите? Същите тези кюрди, без които Ислямска държава никога нямаше да бъде победена!
Ако утре Турция влезе в Родопите, окупира Кърджали и създаде буферна зона за нейното малцинство, от кого тогава ще чакаме помощ: От НАТО, ЕС и ООН или от Анкара?