Интервюто взе Камен Петров специално за ФАКТИ
- Г-н Михайлов, Вие сте един от очакваните и най-неочаквани кандидати за районни кметове на местните избори във Варна тази есен. Как си обяснявате това?
-По никакъв начин нямам намерение да си го обяснявам. Дори не желая да слушам как си го обясняват моите опоненти. Това е факт, с който мисля, че всички участници в тази надпревара трябва да се съобразяват.
- Изкарахте успешен мандат като кмет на район „Владиславово“? Каква е логиката днес да се опитвате да оглавите „Приморски“?
- Логиката е желязна и се крие в начина на избиране. За да стана кмет на Владиславово и Кайсиева градина през 2011 година, беше нужно да гласува Общинският съвет на Варна. И на децата е ясно, че това, както и другите районни кметове и доста други позиции са били резултат от политически преговори, да не кажа пазарлъци. Днес няма пазарлъци, има избори за районен кмет – аз съм кореняк варненец, живея в „Приморски“, бил съм районен кмет, тоест, познавам работата. Желязна логика.
- В листата Ви виждаме много разпознаваеми и интересни имена, както и такива, които не са познати на обществеността. Кое ги обединява?
- Почтеността. Това са хора, за които дори и в град като Варна изключително трудно ще намерите някой, който да каже лоша дума за тях. С изключение на мен, разбира се… (усмихва се).
В нашата гражданска листа има хора, които са лидери в своите общности, които са просперирали и управляват живота си. Това са хора с история. С варненска история. Онзи ден, една моя приятелка, също кандидат общински съветник и то от голяма политическа партия ми каза на кафе : „От вашата листа познавам повече хора отколкото от нашата.“ С доста хора е така.
- Какви са целите Ви в тази надпревара?
- Те са две. Социална и политическа. Социалната и стратегическа цел ми е да разберем дали България и/или Варна е готова да делегира (в една или друга степен) права на управление на хора извън системата. На мен лично никога не ми е харесвала политическата хегемония – в случая на ГЕРБ. Няма начин при тях да са събрани най-умните, най-подготвените, най-можещите. Няма начин! По-скоро са събрани тихите и послушни партийни членове, чийто живот и политическа кариера зависят от чужди и еднолични решения. И които се крият и успяват зад партийния бранд. При нас всеки един кандидат е ЛИЧНОСТ. ВИДИМА ЛИЧНОСТ… (усмихва се). Втората е политическа и тактическа : победа на изборите за районен кмет в район Приморски и достоен процент от гласовете на варненци за нашата гражданска листа за местния парламент.
- Как бихте коментирали наистина пъстрата, да не кажем странна галерия от кандидат-кметове както във Варна, така и в страната?
- Няма какво да ги коментирам. Мачът във Варна за кметския стол на общината е свирен вече. Иван (Портних, бел. авт.) най-вероятно ще спечели още на първи тур. Останалите кандидати са такива или заради партийна или лична амбиция или от немай къде, или с желание за реклама на бизнеса си – този път имаме и такъв случай. Бих искал да коментирам обаче листите за общински съветници. ГЕРБ ме разсмяха учтиво поставяйки на челно място един адвокат и един училищен директор. За да не говоря с недомлъвки – имам предвид Бранимир Балачев и Петко Петков. Първият е познат като адвокат, ползващ се с уважение сред криминалния контингент и няколко пъти общински съветник и коалиционен парнтьор на БСП. Бил е заместник-председател на ОбС от тяхната квота… Днес е убеден в идеите на ГЕРБ. (усмихва се)
Господин Петков пък на миналите избори беше в листата на БСП, а днес – в листата на ГЕРБ…
БСП пък издигнаха моя бивш колега и добър познат Оги Къчев за кандидат кмет на район „Приморски“. Оги е добро момче и вероятно добър преподавател по физическо във ВСУ, но той е един от малкото политически „звезди“ сменил отбора по време на първенството. Влязъл като общински съветник от името на ГЕРБ, премина в редиците на съветниците на БСП!
С други думи – това, което виждам аз е „началото на едно чудесно приятелство“ между двете партии. Почти няма значение от коя от двете си… Как искаме после хората да гласуват…
- Като за финал – познат сте в качеството си на човек с не едно и две амплоа – радиоводещ, боксьор, поет, писател, музикант, политик... С кое от тях ще се сблъскаме днес?
- Боксьорът в мен отдавна почива, може да бъдете спокоен… Сериозно казано – всичките тези битности и занимания са всъщност проявление на идеите ми за света. Благодарен съм на Господ, че ми е дал доста възможности и начини да ги изразявам.