За втори път ЕС договори с британското правителство споразумение за Брекзит. И отново, за втори път не е ясно дали парламентът в Лондон ще го одобри. Драмата с трудния развод още не е приключила, коментира Барбара Везел.
Европейският съюз и британското правителство успяха отново да се споразумеят. Но докато вълнението в Кралството е голямо, в Брюксел цари усещане за дежавю. Защото до такава ситуация вече се стигна веднъж - преди една година, когато Тереза Мей все още беше министър-председател на Великобритания. В момента шансовете сделката да бъде одобрена на следващата сесия на Долната камара също не изглеждат добри. От една страна, много от депутатите в британския парламент искат да останат в ЕС. От друга страна, мнозина изпитват съмнения относно бъдещата позиция на Великобритания, която според вижданията на Борис Джонсън ще се отдалечи от Европа много повече, отколкото предвиждаше неговата предшественичка.
Много шум за нищо
Във втората фаза от преговорите отново беше трудно да се постигне съгласие. То стана възможно след като ирландският премиер предложи на британския си колега ново решение за ирландския проблем. Борис Джонсън обаче осъзна, че с оглед на политическия хаос в Лондон, Брекзит може да бъде осъществен само със споразумение. Затова той направи обратен завой, забрави предишните си глупави приказки и заряза всички скрупули относно неделимостта между Северна Ирландия и Великобритания, които Тереза Мей защитаваше така ревностно. Новите договорености имат много общо със стария предпазен механизъм за Северна Ирландия, който беше предложен първоначално от ЕС, за да се избегне твърдата граница на острова.
За тази цел и двете страни направиха някои отстъпки - британските бяха повече. ЕС позволи на Северна Ирландия да напусне официално митническия съюз. От друга страна, Лондон трябваше да преглътне факта, че Северна Ирландия практически ще продължи да спазва европейските правила, за да се запази статуквото от двете страни на границата. Между другото, не става въпрос само за икономиката и търговията, но и за идентичността, принадлежността и ежедневието на хората в региона.
Европейците и правителството в Дъблин могат да живеят с това решение. Освен това ЕС предвидливо е добавил в дребния шрифт, че може да налага своите правила.
Като цяло, доста добра сделка за Брюксел, която в същото време позволява на Борис Джонсън да възкликне триумфално, че сега ще изведе Кралството от ЕС и в бъдеще отново ще поеме контрола над страната. Това е просто част от пропагандата на Брекзит, без значение колко малко истина има в нея.
Какви са шансовете за одобрение?
Споразумението вече е на масата за преговори. Но изгледите за одобрение от страна на британския парламент не изглеждат обещаващи. Ако северноирландската Демократична юнионистка партия не каже „да“ на сделката, тъй като отстъпките отиват твърде далеч, Джонсън може да загуби още няколко от твърдите застъпници за Брекзит. Съмнително е дали той ще може да привлече на своя страна торите, които изхвърли от партията си в пристъп на ярост. Опозицията (с малки изключения) така или иначе е против споразумението. Може би Борис Джонсън ще успее да сътвори чудо до събота вечер, в противен случай темата за Брекзит, на която ЕС би искал най-после да се сложи край, отново ще е на дневен ред в Брюксел.
Едно от многото лъжливи обещания на Брекзит е, че с излизането на Великобритания от ЕС въпросът ще бъде приключен. Много британски граждани се надяват, че най-после всичко ще свърши. Това обаче е пълна заблуда, защото едва тогава Брекзит наистина ще започне. Преходният период, който бе договорен трудно, продължава само една година. Ако правителството в Лондон не го удължи, ще последва шокът на несигурността. Всички аспекти на бъдещите взаимоотношения между ЕС и Великобритания трябва да бъдат предоговорени - от въздушния трафик и разрешителните за камиони до академичното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността.
Така че мирът, който сега обещават на британците, е лъжлив. Особено горчиви могат да станат преговорите по споразумението за свободна търговия, в които Борис Джонсън се стреми към възможно най-малка интеграция. ЕС даде да се разбере, че няма да отстъпи. Британците обаче трябва да решат пред урните дали наистина си представят своето бъдеще по модела „Сингапур на Темза“ с премахването на правата върху интелектуалната собственост и дерегулирания финансов пазар - или не. Въпросът е дали искат чисто неолиберално-англосаксонски или по-европейски модел на икономиката и в живота. Все пак те все още имат шанса да отменят стремглавия бяг към пропастта, който Борис Джонсън обяви за своя цел.