Мая Манолова ще иска касиране на изборите в София. Съмнявам се да успее, като виждам с какви аргументи излиза екипът ѝ. Тя постигна забележителен резултат, но 20 000 гласа я отдалечиха от целта ѝ да седне в креслото на столичния кмет.
Разбираемо е разочарованието ѝ.
Между първи и втори тур Манолова активира в своя полза 17 000 повече избиратели в сравнение с Фандъкова, но победата ѝ се изплъзна буквално под носа.
На всичкото отгоре в графата „Не подкрепям никого“ се изля наказателният вот на още 20 000 столичани, които си направиха труда да отидат до урните, но наказаха и двете.
Обяснимо е защо този вот не отиде при Фандъкова. Това е протестът на част от десницата, чиято битка със статуквото не приема компромиси. В ГЕРБ бяха наясно с това.
На балотажа Фандъкова успя да консолидира максималния партиен вот, който може да получи в условията на крайното разочарование от ГЕРБ.
За разлика от нея пред Манолова имаше огромен терен за маневри в различни посоки с цел събиране на подкрепа, който в крайна сметка не беше разработен правилно, така че накрая да се получи желания от нея ефект.
За първи път от 14 години в София имаше предпоставки за пробив в управлението на ГЕРБ. Няма да изброявам причините – те са ясни на всички. И тук основният въпрос, който трябваше да си поставят опонентите на ГЕРБ, е как да се направи този пробив и с кого.
Ако имаше стратегическо мислене в тази посока, лидерите на традиционната левица и десница в София трябваше още преди година да седнат, да си удрят главите, докато узреят и да излязат с общо решение, както направиха в Будапеща. Но у нас този европейски опит е далеч от балканските страсти - затова 30 години след прехода ще се замерваме с „комунисти“ и „антикомунисти“, докато и едните, и другите се преселят в един по-добър свят.
Очаквано късогледата и смразена със себе си десница пропусна поредния си шанс.
Същото обаче направи и левицата.
И тук изникват въпросите защо?
Година преди вота лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов обясняваше, че за кандидат за столичен кмет се търси фигура „ала Румен Радев“. Като стратегия е правилно. Но къде да се намери двойникът на Радев за столичен кмет. Социологическите проучвания тестваха Паргов, Паскалев, Манолова и още дузина имена. Най-много доверие събираше Манолова - това е във времето, когато тя все още е омбудсман и официалните класации я нареждаха на върха до Радев. Други имена в ляво не изкласиха и столичната БСП реши - нямаме силен партиен кандидат, пускаме Мая като надпартийна фигура, каквото е изричното ѝ желание.
И почнаха грешките.
Манолова влезе в кампанията с ореола на победител и с рейтинга на обмудсман. Подлъга се в преценката, че институционалният трамплин ще я изстреля като ракета.
Това бе първата грешка. Самочувствието, че победата ѝ е вързана в кърпа, изигра лоша шега и това пролича още в първата седмица на кампанията. Видя се, че Мая не беше Радев. Когато той влезе в кампанията за президент, беше девствен за политиката. А тя има сериозно политическо минало, от което няма как да се отрече, и което в крайна сметка се оказа сериозно бреме, вместо да е демонстрация на опит и подготовка.
Манолова влезе напористо в кампанията, обяви, че за всичко „Аз отговарям“, забравяйки, че кметът не може да направи нищо сам - без екип и без общински съвет. След скандалите около събирането и отпадането на членове на Инициативния ѝ комитет, Манолова представи екип, който ѝ бе написал различни части от програмата, но не представи управленски екип.
Това бе втората грешка. До края на кампанията така и не стана ясно тя на коя листа ще разчита за прокарване на управленските си идеи, кой ще е шефът на СОС, с който тя ще работи, кои ще са заместник кметовете ѝ, кой ще е главният архитект на София. Чувството за управленска самота се подсилваше и от изявите ѝ в зелената шатра, където Мая стоеше в дъното като в пещера, а около нея се мотаеха по двама-трима от Инициативния ѝ комитет, дълбоко непознати. Крещящата гледка бе, че Мая няма отбор. Прекалената ѝ амбиция обаче я заслепяваше да види, че това е огромен пропуск.
С обявяването си като граждански кандидат и с намерението си да събере лявото и дясното във фокус срещу ГЕРБ Манолова си постави изключително сериозна задача, рискована във всяко отношение. Това изискваше виртуозно политическо поведение, което за съжаление тя не демонстрира. Вярвайки, че левият електорат ѝ е вързан в кърпа, тя се втурна в десни флиртове, които изглеждаха нелепи, пошли, отблъскващи. И нито веднъж не направи искрен реверанс към левицата, от която произхожда, и която трябваше да бъде фундаментът, върху който да стъпи. В отчуждението си от левите и от страх да не загуби периферията, тя не допусна нито един ляв да застане до нея.
Това бе третата – фундаментална грешка.
Мая подцени интелекта на БСП. Тя би трябвало да познава партията и да осмисли, че "нейните" няма да ѝ простят пренебрежението. Столичната организация на БСП направи невъзможното в тази ситуация - хем да я налага на червените като техен кандидат, хем да не прекалява, за да не попречи на танца ѝ с десните. Мая не разбра тези жестове.
В резултат на което левите ѝ се ядосаха и не излязоха докрай да гласуват, а десните не ѝ повярваха. Богдана Карадочева отиде да се снима с Фандъкова, а не с Манолова. Тези 20 000 гласа, които я разделиха от победата, са онези червени избиратели в София, които ѝ бяха обидени и я наказаха като не гласуваха. А другите 20 000, които пуснаха бюлетина „Не подкрепям никого“, пък са на десните, които не ѝ се вързаха на номерата.
Четвъртата грешка. Манолова през цялото време говореше за корупцията в София. И не извади нито един корупционен скандал, който да онагледи кражби или облагодетелстване, каквито има в общината. Разнасянето из тв студията на снимка на един електобус имаше същия ефект като онези снимки на кокошарника на Борисов, които Йончева размахваше в последните дни на кампанията за евровота. Учудващо е, че в дебатите Манолова не използва нито веднъж скандалния ремонт на "Графа" като аргумент за корупционен модел. Нито веднъж не спомена ремонта на бул. "Дондуков", от който пропищяха софиянци, не се спря на безумните плочки на градинката пред църквата "Св. Седмочисленици". Нещо повече - тя допусна предизборната кампания да захлупи гнева на гражданите от разбитите им глави по "Графа". А това можеше да е мощен импулс срещу статуквото. Манолова яростно нападаше Фандъкова, но без очаквания ефект. Защото говореше агресивно, но кухо. Фандъкова отговаряше меко, но с конкретни намерения и конкретни проекти. Манолова не показа никаква визия за града, никаква перспектива, обещанията ѝ бяха елементарни и на парче. Липсата на експертна и професионална подготовка лъсваше след всеки дебат. Посланията ѝ бяха общи, без конкретни решения. В това отношение младият Борис Бонев от „Спаси София“ беше далеч от нея като подготовка и вникване в същината на проблемите на града.
Пета грешка в сбърканата и хаотична кампания на Манолова - тя реши, че нейният основен опонент е Борисов, а не Фандъкова. И падна в капана му. Колкото пъти споменаваше името му, толкова пъти той я залепваше до себе си и разказваше, колко много е направил за нея, и колко тя е неблагодарна за това. И до края на кампанията Мая не осъзна как Борисов разкри пред публиката нейни черти, които не се харесаха нито на левите, нито на десните. Всъщност прегръдката на Борисов я задуши. Емоционално той я "проби" още в началото и до края тя остана фокусирана в това да му отговаря. Борисов нищо не загуби от нападките ѝ, тя загуби ориентир в кампанията. Репликата му, че е кукувица, е обидна и не подхожда на премиер, но съдържа доза истина. Манолова искаше да се съизмерва с Борисов, въобразявайки си, че на нея историята ѝ е отредила мисията да поведе битката с Врага на онеправданите. Глупост беше очакването, че ако падне София, и ГЕРБ ще падне. Нито в София, нито в страната се получи революционна вълна. Въпреки недоволството, въпреки гнева, въпреки омразата към ГЕРБ - народът сякаш потъна в своята безнадеждност. Защо? Не е само от страх да не загуби хляба си.
Защото я няма харизмата, която да вдигне масово хората и да ги поведе. Няма го лидерът, на когото да повярват. Апатията, която е завладяла българите, е шамарът за политиците ни и наказание за обществото. На Манолова ѝ липсва не само харизма, тя отблъсква с агресивния си тон. Желанието за промяна не намери в пълнота своето олицетворение в нея. Тя не убеди в максимална степен, че може да се управлява по различен начин, че знае как да го направи и с кого да го направи.
Шеста грешка – неразбирането ѝ, че да се гласува „против“ вече не е модерно, не е резултатно. Гласовете за Мая бяха „Против“, а не „За“. Използването на отчаянието като протестен вот е недостатъчно. Трябва да покажеш перспектива – какво идва отвъд бунта. Политиката е да умееш да разкажеш бъдещето, а не само да се връщаш в миналото. Мая не разказа бъдещето.
Седмо – не успя да овладее недостатъците на говоренето и на характера си. Манолова влезе късно в кампанията, но намерението ѝ да се яви на изборите за кмет е от преди година. Ако имаше сериозен екип около нея и изобщо ако тя беше допуснала критичен поглед върху личността ѝ, можеше да избегне много от недостатъците, които лъснаха в кампанията. В това отношение може да се направи сравнение с Пенчо Милков в Русе. Върху това момче се изляха тонове зловещи компромати, докато Мая се оплакваше от раздраната ѝ палатка. Милков нито веднъж не повиши тон, не засегна опонент, нито за миг върху миловидното му лице не се появи сянка на омраза или отмъщение. Уби ги с невероятната си управленска подготовка за бъдещото развитие на Русе. Това не видяхме в Манолова. Тя разчиташе на конфронтацията, надявайки се, че по този начин ще привлече повече и от различни страни избиратели.
И не успя!
Избирателите дадоха ясен знак, че искат нещо ново, но тя не овладя тези процеси.
Манолова има всички основания да е недоволна от това, което вижда, след това, което е направила, втурвайки се в един експеримент, за който се оказа, че не е била подготвена.
Сега ще бъде поредната ѝ грешка, ако реши, че на основата на този разнороден протестен вот, който все пак успя да консолидира в София, ще може да направи нов политически проект. Ако не иска да последва съдбата на Първанов – да опита!
Българската политика се нуждае от нови лидери, от нови лица. Съмнявам се, че тези които в момента са на политическата сцена, могат да предложат онази завладяваща емоция, която да извади хората от апатията и безверието им.
Автор: Валерия Велева
Източник: "Епицентър"