Когато Еманюел Макрон дава интервю за консервативното списание "Valeur actuelles", в което пространно обсъжда темата миграция, явно той преследва определена цел. Когато във въпросното интервю прави негативни или поне провокативни коментари за българските и украинските граждани във Франция, изглежда, че без очевидна причина той заплашва крехката политическа стабилност в Европа.
Мрежи, банди или какво?
В интервюто Макрон казва: „Предпочитам хора, които идват от Гвинея или от Кот Д'Ивоар, които са тук и вършат работа, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали". Първоначално френската дума „filières" беше преведена като банди и дори банди от трафиканти. Реакцията в София и Киев не закъсня - и в двете столици френските посланици бяха привикани. Но сравнително бързо правителствата на България и Украйна се задоволиха с обяснението, че думите на Макрон са извадени от контекста. Президентът е говорил за това, че на Франция ѝ е трудно да намери французи, които са готови да мият чинии. И в двете държави обаче остана впечатлението, че Макрон предпочита мигранти от Африка пред техните граждани. И политици от дяснонационалистическите партии, като тази на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, реагираха критично: „Никой не му дава право да обижда българския народ", каза Каракачанов.
Опита ли се френският президент да намекне, че от години българските власти са замесени в раздаването на паспорти на граждани на трети страни, както и за подозренията, че водещи политици разпъват чадър над тази дейност? Ако той е имал предвид точно това, тогава е трябвало да бъде по-конкретен.
Или може би Макрон просто е искал да каже, че предпочита легалната миграция пред нелегалната? Във всички случаи България е членка на Европейския съюз и нейните граждани имат правото легално да живеят и работят в Европа. За украинците пък има безвизов режим и те имат право на тримесечен свободен престой.
Българският премиер Бойко Борисов реагира на погрешния ход на Макрон с друг намек: той бил сигурен, че Макрон не е искал да обиди българите, но пък вярва, че френският президент ще подкрепи България за Шенген и Еврозоната.
Какво цели Макрон?
Френският президент би трябвало да е прекалено опитен и умен, за да дава интервю на дясно списание, което да бъде разлято в 12-странична статия, и да е илюстрирано с доволно много снимки на Марин льо Пен. Елисейският дворец се занимаваше дни наред с успокояване на напрежението, а анонимни гласове от партията му „Република, напред!" изразиха опасенията си, че може да загуби от заиграването му с десницата. Той няма как да спечели крайнодесните от „Националния сбор", а в същото време може да отблъсне левите либерали в собствения си лагер.
Бруно Котре от Центъра за политически изследвания в Париж вижда точно такава заплаха за Макрон: „Той се опитва да постигне синтез между дясното и лявото, но посланието, което излъчва с това, е неясно и мъгливо". Изказвания като това във „Valeur actuelles" крият опасността да бъдат отблъснати левите, без да бъдат спечелени десните. Опасен курс е да се опитваш да надминеш Марин льо Пен по определени теми, допълва анализаторът.
Опит за отвличане на вниманието?
Според някои проучвания одобрението към Макрон и Льо Пен е изравнено, а лидерката на „Националния сбор" вече обяви, че и на следващите президентски избори ще се изправи срещу Макрон. Професор Котре обаче смята, че е твърде рано две години и половина преди следващите избори да се адресират такива послания до десните избиратели. Дори президентът да успее да натрупа точки в противниковия лагер, те отдавна ще са забравени, когато дойде време за гласуване.
Еманюел Макрон оставя впечатлението, че иска да тъче на няколко стана. От началото на протестите на "жълтите жилетки" през миналата зима той търси правилните позиции, които да са във фокуса на втората половина на управлението му. В икономически план френското правителство в момента е ангажирано с провеждането на пенсионна реформа, която е силно неодобрявана и води до нови протести. На този фон темата с миграцията може да бъде разтълкувана като опит за отвличане на вниманието.
Дори такъв опитен политически наблюдател като Котре е изненадан от заиграването на Макрон с десните избиратели. „Прочетох интервюто шест или седем пъти, но така и не разбрах закодираното послание", казва той.