Британците са изнервени от шикалкавенето около Брекзит и най-вероятно ще гласуват за Борис Джонсън – в очакване да се намери изход от кашата. И защото все още му вярват, макар той да ги лъже постоянно.
Постоянно ме питат: "Как ли би било възможно Борис Джонсън да спечели изборите?" - човекът, наричан от критиците си "Мини-Тръмп", а от бившите си съпартийци "шарлатанин". Премиерът, който просто изпраща парламента в принудителен отпуск, защото не му харесва, че депутатите не подкрепят неговата политика за Брекзит, и който обижда политическите си противници, наричайки ги "саботьори" и "страхливци". Тъкмо те ли ще трябва да утвърдят на поста този иначе толкова прагматичнен и дружелюбен британец?
Фактът, че Джонсън се ползва с по-голямо одобрение сред електората, е разочароващ. Дължи се не толкова на неговата брилятност или популярност (въпреки негативните оценки за личността му), колкото на това, че повечето британци са изтощени от постоянното шикалкаване по темата Брекзит. Както и на още по-лошото класиране на неговия опонент Джеръми Корбин от Лейбъристката партия, който е представян от по-скоро враждебната към ЕС британска преса като заседнал в 70-те години марксист и приятел на терористи.
По-малкото зло
Спрямо него Джонсън се явява по-малкото зло. Много избиратели гледат на политиците по един и същи начин и не разбират защо осъществяването на Брекзит отнема толкова много време. Простичкото послание на Джонсън - "Да довършим Брекзит", идва съвсем навреме - за мнозина това означава край на споровете в парламента, край на кавгите между приятелите на ЕС и поддръжниците на Брекзит, респективно изход от цялата каша. Неговата програма за Брекзит е готова и трябва само да се "опече" - посланието звучи съблазнително, с предколеден привкус.
Обещанията на Джонсън обаче са колкото достъпни, толкова и неверни. Той обещава до края на следващата година наистина да извади Великобритания от ЕС. А дотогава да бъде факт споразумението за свободна търговия, т.е. отношенията между Великобритания и Общността да бъдат регламентирани. Експертите посочват, че подобни споразумения обичайно се сключват едва след продължителни трудни преговори. Единственият начин това да се осъществи толкова бързо, е стриктното придържане към съществуващите правила на ЕС без никакви отклонения. Но тъй като консервативното правителство иска да сключи възможно най-широкообхватно споразумение за свободна търговия и със САЩ, в чиято основа са заложени съвсем различни правила, бързото договаряне не е вероятно.
За Джонсън обаче не е характерно да изтъква противоречията и да изяснява, че решението за Брекзит ще има и негативни последици - той предпочита да разказва на избирателите приказки. По време на мандата си като кореспондент в Брюксел през 90-те години, той измисли нов жанр: да се подиграва на ЕС като вади някои странни разпоредби извън контекста и ги осмива - за забавление на британските читатели на гърба на комичните, неефективни и корумпирани бюрократи в Брюксел. Джонсън остава верен на този жанр и до днес. Това лято той показа пакет с вакуумирана пушена риба и заяви, че според разпоредбите на ЕС тя можело да се продава само заедно с торбички лед за охлаждане - явна лъжа, както веднага поясни Европейската комисия.
Лъжа до лъжата
Така ще продължава и оттук нататък. Напускането на ЕС би освободило средства за нуждаещата се от тях британска здравна система, бе казано в предизборната кампания преди референдума. А Джонсън и досега продължава да се кълне в розовото бъдеще извън ЕС, дори и когато проучванията по поръчка на правителството сочат, че икономиката ще се свие драстично, особено ако споразумението за свободна търговия не бъде сключено.
Отново и отново в тази предизборна кампания Борис Джонсън бе питан дали може да му се вярва. Избирателите знаят, че не могат - но по всяка вероятност въпреки това ще гласуват за него. С постоянните си лъжи Борис Джонсън е единственият виновник за това, че доверието на британците в политическата класа е около нулата. Когато и последната му лъжа, че може да прокара Брекзит безболезнено и бързо, се изпари, много британци окончателно ще загубят уважението си към своите политици.