"Де факто нищо не се случи, ние сега сме в хипотезата на отложено правосъдие, покрай въвеждането на извънредно положение. Всички съдилища затвориха, останаха да се гледат някои особени категории, спешни дела примерно, които постановяват принудителни мерки. Самите адвокати нямаме достъп до съдилищата. Освен ако не сме в един списък по спешните дела. Съдиите пишат актове във вкъщи, подават се искови молби по пощата.
До края на извънредното положение. По принцип тук може да се говори за, макар и формален, отказ от правосъдие, защото необразуването на дела нарушава много сериозно коституционно гарантираните права на гражданите. Изтичат в момента не само процесуални срокове, изтичат давностни, материално-правни срокове, хората са си направили сметка кога да въведат доброволно спор, кога да се отнесат до съд. Обикновено го правят в последния момент, в момента са в хипотезата при необразувано дело да изтече срок, който би бил фатален за предявяване на техните права.
В момента видяхме спешно заседание на Съдийската колегия, но от цялата паника и истерия, която е настанала, в момента най-сериозно ще пострада закоността и най-сериозно ще бъдат нарушени правата на гражданите.
В същото време прокуратурата работи, прокурорската колегия Висшия съдебен съвет, едва днес обяви своите мерки, от които става ясно, че нещата се подават по пощата, но прокурорите ще си работят. Аз лично съм малко притеснен в ситуация, в която обвинението работи, а съдът, който трябва да постановява обективното решение, да бъде арбитърът на спора, е с отложено действие. И ако това нещо не приключи до месец, а продължи след това въпросното положение, ние какво оставаме държава без съд, без правосъдие. Това не е държава, това е много по-страшно от карантината, която в момента тече и ще се отрази фатално, включително на бизнеса и на правата на всеки един гражданин. Аз лично се моля това да приключи на 13 април, защото е ненормално, това е страшно. Всъщност извращението със съдебната власт започна още тогава, когато основна част от досъдебните производства и обвинителните актове се насочиха при специализираната прокуратура, в специализрания съд. Специализираният съд беше създаден преди 6-7-8 години. С една определена цел, да разследва определени категории престъпления. Всъщност той сега разследва и определени категории лица, което е малко извънредно правосъдие...и чакат да се отложи времето и да не стигне във ВКС, който ще бъде крайният арбитър на техните актове или ако могат да изключат компетентността на ВКС, при проверка само по правото, но не и по доказателства, за да се потвърдят присъдите.
Това тежко ще се отрази и на самото социално и лично положение на адвокатите. И е много добре да се развихри една безконтролна власт.
Накъдето и да се обърнем генерал - сега премиерът е генерал, президентът е генерал, в кризисния щаб са двама генерали, оттам ни говори всяка вечер генерал и в един момент идва главният прокурор, който е милиционер и казва сега обаче аз ще контролирам какво правят генералите, защото всъщност щаба, който създаде г-н Гешев и извика при себе си, беше да им каже тук се слуша моята воля.
На мен ще докладвате и аз ще предписвам какво ще правите, аз ще го контролирам и мога да образувам наказателно производство срещу всеки, за когото моите прокурори преценят, че не спазва неизвестната като мерки карантина, защото Народното събрание безпрецедентно наистина, не е въвеждало извънредно положение след 45та година, да подпишеш празен лист, те това направиха миналия петък. Да подпишеш празен лист и да кажеш ето ви едно извънредно положение, правете каквото искате с него, а ние следобед ще се съберем, за да увеличим санкциите в наказателния кодекс, които ще се прилагат спрямо хората, които ще нарушат неизвестните на нас мерки. Между другото това е като почти бременна жена, няма почти военно положение, има военно положение, но военното положение се регулира от закона за отбраната и въоръжените сили, казва се състояние на война или при опасност от военно нападение, при тероризъм, при трафик на оръжие.
Ако му харесва следващите месеци и година да живее този живот, нека живее този живот, но аз мисля, че това е истинската опасност, това ще разруши фундамента на държавата и ще има дългосрочен ефект много далеч след последиците от тази зараза, която в момента се разпространява. В една парламентарна република не трябва да се дава еднолична власт и власт не трябва да се прехвърля в прокуратурата, а съдът да излиза в принудителна ваканция.
Те не знаят дори какво да я правят, действията, голяма част от тях, изглеждат половинчати, така панически в своята част, както вие казахте преди малко – когато излизаш и казваш едно нещо с трагично изражение на лицето и казваш „Ние сме във война“, много хора ще умрат, нашите родители ще умрат, хората изпадат в паника и депресия, те започват да имат алогично поведение, те атакуват магазините, като атакуват магазините...си прехвърлят вируси колкото си искат. Затваряме ски зоните, хубаво, имало опасност, не знам каква опасност има в природата, на откритите лифтове, но чакалните на гарите и автогарите са отворени.
Действа се час за час, някой дава някоя идея и след няколко часа, тя се реализира. Но някак си е ненормално главният прокурор да казва затворете Банско и след няколко часа да е затворено.
Има ли критерии, има ли години, пенсионери, непенсионери, ние вече може сега като излезем, да излезе, че нарушаваме заповедта, защото по нечии критерии, забележете, сме възрастни. Кой ще определя критериите за фалшива новина, този текст в наказателния кодекс, кое е фалшива новина? Новина, която не отговаря на истината или новина, която умишлено създава паника? А кой знае каква е истината? Епидемолози и вирусолози ли работят в прокуратурата, че ще преценяват кое е фалшива новина и кое не?
Имат ли право хората да бъдат информирани? Има ли свобода на словото? Това ли ще се случи с нашата държава? Да се потъпче всичко, за да се премине една болест.
Да, лични мерки, да, ограничения, но отмяна на гарантирани конституционни права, замяна на парламентаризма за диктатура на изпълнителната власт или с прокурорска еднолична власт. Това е в едни други времена. Може да стане дори по-лошо, отколкото е в тях, ние трябва да пазим малкото, което имаме, за да се чувстваме свободни хора и хора с някакви права, за да имаме гордост и достойнство.", заяви Велислав Величков.
Вижте целия разговор: