В навечерието на 24 Май - за мен най-българският празник, на фона на случващото се от години в моята Родина, ме налягат рошави, но не палаво рошави, а грозно невчесани мисли.
Защо загубихме възможността да ползваме силата на Словото, защо допуснахме и все още търпим безкнижници да определят съдбините ни, защо и как стигнахме до тук войнстващият примитивизъм да стане норма на поведение, а скоро и неадмирирането му да бъде наказвано?
И после се гневим, че децата ни били неграмотни, без амбиции да се развиват чрез учене и упорит труд. Е, как да бъдем убедителни пред тях, че това е начинът, а не постоянното ръкопляскане и придихание пред глупостта и арогантността.
Не, скъпи мои сънародници, обречени сме на загиване, ако не изведем силата на Словото отново напред, ако начело не застанат смели, образовани и обичащи България и народа си ВОДАЧИ!
Аз обичам Родината си, обичам народа си и искам бъдеще за децата и внуците си ТУК.
Автор: Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“